Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 19 април (неделя) 2015 от 13.00 часа в град Велико Търново
Краен срок за записване – 17 април 2015
Водещи: Румен Георгиев и Татяна Кючукова
Повече за семинара тук – пълен текст на обявата
Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 21 март (събота) 2015 от 10.00 до 16.00 часа в град Пловдив
Краен срок за записване – 19 март 2015
Повече за семинара тук – пълен текст на обявата
Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 27 март (петък) 2015 от 15.30 до 20.00 часа в град София
Краен срок за записване – 26 март 2015
Повече за семинара тук – пълен текст на обявата
Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 30 януари (петък) 2015 г. от 15.30 до 20.00 часа в град София
Краен срок за записване – 29 януари 2015 г.
Повече за семинара тук – пълен текст на обявата
Веселка Йорданова – педагог, преподавател по изобразително изкуство, арттерапевт, фамилен консултант – за това какво представлява арттерапията, за силата на творческия процес, за умението да обърнем поглед навътре в себе си, да открием спокойствието на ежедневието и да бъдем тук и сега.
Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас
– Разкажете ни накратко какво е всъщност арттерапията? Какви проблеми на хората решава арттерапевтът? Защо изобщо е необходима арттерапията?
– Думите са познати: “арт” – изкуство и “терапия” – лечение. Лечение чрез изкуство. Арттерапията възниква почти едновременно в Англия и САЩ през 40-те години на 20 век. В Англия идеята за използване на материали и методи на изобразителното изкуство идва от художници. Ейдриан Хил – преподавател в училището по изкуства “Св. Мартин” в Лондон, заболял от туберкулоза и бил принуден да постъпи в санаториум за лечение. Успял да съхрани своя оптимизъм и равновесие по време на престоя си там, като продължил да рисува. Скоро извоювал разрешение да използва бои в стаите на другите пациенти, за да прекарват времето си по по-креативен и полезен начин. Той въвел и термина “арттерапия”, макар че не осъзнал, че хората ще използват възможността да изразят чрез рисуването преживени травми и емоции. По-късно арттерапията се развива като отделна форма на психотерапия от така наречените “креативни терапии” и с течение на времето се развива практиката художниците, които използват изобразителното изкуство за социални и терапевтични цели, да преминават през психотерапевтично обучение.
Правенето на изкуството се счита за възможност за автентично и спонтанно, себеизразяване, използвайки въображение. Това преживяване с времето може да доведе до личностно осъществяване, емоционално коригиране и възстановяване. Творческият процес се използва, за да помогне на клиентите да се справят по-добре със стреса, да отработят травматични преживявания, да повишат познавателните си способности, да имат по-добри взаимоотношения със семейството и приятелите си, да се наслаждават на жизнеутвърждаващото удоволствие от творческото преживяване.
– В какво се изразява целителната сила на творчеството, на творческия процес?
– Арттерапията е форма на психотерапия, която използва материали от изобразителното изкуство. Комбинира традиционни психотерапевтични техники с психологичните аспекти на творческия процес. При арттерапията целта не е естетическото качество на произведението, а свободният израз на емоции, преживявания и психични съдържания. Дава уникална възможност за изразяване на сложния, противоречив характер на чувствата, психичните състояния и неповторимата цялостност на личността. Представлява специфична възможност за общуване – невербална (без думи) комуникация с помощта на тристранен процес между клиента, терапевта и създадения продукт. Обратната информация, която човек получава от творческия продукт, е много богата. Произведението дава много нова и синтезирана информация, увеличаваща широтата на неговото себепознание и възприемането на собствената личност като единна цялост. Личността участва в терапевтична промяна и запазва границите и самостоятелността си, а не я усеща като нещо агресивно, идващо „отвън”. Запазва се най-дълбоката интимност на собствения преживелищен свят.
– Как решихте да станете арттерапевт и защо?
– По образование съм педагог – преподавател по изобразително изкуство. В работата си винаги съм търсила креативността на творческия процес и не съм порицавала с думите “Това е грозно!”, “Не можеш да рисуваш!”. Семинарът “Въведение в арттерапията”, организиран от Българската асоциация по арттерапия ми даде увереност, че съм на прав път. Разбрах, че съм следвала интуитивно основни принципи от този метод, без да го познавам. Увереността, че това ми харесва и мога да бъда полезна за много хора, ме накара да започна обучение. Така попаднах в Психологически институт по семейна екология на личността, в групата на Румен и Жени Георгиеви – фамилни терапевти с дългогодишен опит. Мисля, че имах голям късмет и в личен, и в професионален план!
– Как помага арттерапията на съвременния човек? Има ли ситуации, в които тя е вредна /неподходяща/?
– Арттерапията не е за психично болни хора. Тя работи при всички, защото всеки носи своя богат и емоционален вътрешен свят. Това е метод, който води към себепознание и развитие. Клиентът сам решава какво и до колко да сподели с терапевта или групата. Терапевтът води процеса, но не дава съвети и готови решения. Проектирани на белият лист, нещата стават по-ясни и приемливи. Кое е полезно за вас и кои са верните решения за проблемите ви, знаете само и единствено вие.
– Какви са хората, които се обръщат към вас за помощ /пол, възраст, професия/ и за какви проблеми най-често ви търсят?
– Най-често клиенти търсят помощ за децата си. Не знам защо мислят, че рисуването е за децата?! При арттерапията не се изискват умения за рисуване, но възрастните трудно преодоляват задръжките си. Повод за посещение често е събитие, което е провокирало силни емоции – тежко заболяване, стресово преживяване, конфликти у дома и на работа, преумора… Жените по-често и осъзнато търсят професионална подкрепа. Мъжете най-трудно стигат до идеята за психологическа и терапевтична помощ, а те имат много роли и отговорности, които трябва да съвместяват. Може да обясним това с факта, че мъжете по-трудно говорят за чувства, по-трудно споделят. Тяхното присъствие и участие е много важно във фамилната терапия, защото като съпрузи и родители те са част от системата и от проблемите. За да се изяснят отношенията в семейството и да се предприемат стъпки към адекватни промени, трябва да участват всички.
– Може ли човек сам да се занимава с арттерапия? С какво трябва да се съобразява?
– Арттерапията е тристранен процес, който протича между клиента, терапевта и създадения продукт. Умението на терапевта да преведе клиента през този процес е много важно за крайния резултат от терапевтичната работа. Когато човек рисува или майстори сам, говорим за творчески процес, който също е свързан с емоционални преживявания и удовлетворение, но не е арттерапия. От друга страна, съществуват тестове чрез рисунка, които се използват от психолозите. При арттерапията няма тълкувания на нарисуваните картини, така че е дълбоко погрешно да се опитвате да квалифицирате творчеството си, или това на децата си според използваните цветове и форми еднозначно и извън контекста, който носи терапевтичният процес при работа със специалист.
– Какви методи използвате във вашите сеанси, освен рисуване? Навярно използвате и танци, книги – имате ли специална книга, която обичате да четете на сеансите и как ви помага тя?
– Арттерапията е свързана с методите на изобразителното изкуство, като се използват различни материали и изобразителни техники. Важна е възможността клиентът да има избор на изразни средства – всеки материал е различна възможност. Много благодатни са приложните техники като рисуване с пръсти, колаж, моделиране, артинсталации. Те провокират несъзнатото в нас с богатия си емоционален заряд, а споделеното преживяване и терапевтичният процес са по-важни от самото крайно произведение.
В психотерапията се използват и другите изкуства, като път към несъзнатото в нас. Има психодрама, музикотерапия, приказкотерапия и други. Психотерапевтите умело комбинират тези техники. Всяка сесия е уникална и неповторима, защото зависи от участниците и тяхното моментно емоционално състояние, от преживелищния им опит. Терапевтът следва процеса на клиента и често импровизира, защото методите, които знае, са неговият арсенал, но кое оръжие ще използва зависи и от конкретната ситуация и умението му.
– Вие сте фамилен консултант. С какво ви са интересни семействата?
– Пионерите на семейната терапия признават, че хората са продукт на своя социален контекст, но ограничават фокуса си върху ядрото на семейството. Да, действията са повлияни от това, което се случва в семействата. Но какви са силите, минали и настоящи, които определят тези влияния? Кое кара един съпруг да се дистанцира от изискванията на семейния живот? Кое кара една съпруга да пренебрегва собственото си развитие, за да уреди живота на децата си? Фамилният консултант помага на семейството да търси отговори и решения на тези въпроси в широката мрежа от семейни взаимоотношения, които се задвижват от две взаимно балансиращи се жизнени сили: индивидуализъм и сплотеност. Всеки от нас се нуждае от другарство и от известна степен независимост. Това, което прави живота интересен и разстройващ, е склонността на тези нужди да поляризират взаимно.
Фамилните консултации дават възможност на членовете на семейството да разговарят, да споделят всеки своята гледна точка, за да открият причините за проблемите, да потърсят заедно промяна в желаната посока. Днес все по-трудно ни се удава да намерим време да общуваме, да споделим емоциите си, да заявим потребностите си пред партньора си. Често родител, който не е удовлетворен от взаимоотношенията в двойката, прекрачва важната граница и прави “коалиция” с детето, като му възлага непосилни отговорности. Много от случаите на поведенчески отклонения, зависимости, болести като анорексията и много други, проявени от децата, са реакция на неприемане и протест срещу отношенията между родителите. Голям проблем днес е болезнената привързаност на майката към децата, особено към синовете. Неспособността за навременно отделяне и даване на самостоятелност и поемане на лична отговорност от децата води до тежки бъдещи последици, които имат отражение във връзките и семействата, създадени от тях. Тук много важна е ролята на бащата, който може да бъде коректив в тези отношения. И той има отговорността, заедно с майката, за здравословни взаимоотношения в поднивото на родителите, за да имат децата лично пространство, свободно от възрастни. За тях е полезно за да се учат от личен опит, без да са предпазвани от “грижовни” родители.
– В какви случаи човек се обръща към арттерапевт за помощ – след престой в болница, при пренатоварване в работата…?
– За съжаление хората в България все още трудно отделят време и средства, за да се погрижат за своето емоционално и психично здраве. Отиваме на лекар, когато ни заболи, но нямаме индикация за необходимостта да посетим специалист, когато сме емоционално нестабилни, преуморени, депресирани. Твърде често физическите симптоми са израз на емоционални и системни проблеми у дома или на работното място и лечението с медикаменти успокоява болката, но не премахва причината. Арттерапията помага да насочим поглед навътре в себе си и да влезем във връзка с подсъзнанието и да потърсим тези причини, да преодолеем предразсъдъци и задръжки, да работим за себепознание и развитие.
Работя индивидуално и с групи. Методът е много полезен за работа при деца с увреждания, с деца, настанени в институции. С децата от начален и среден курс се работи за креативност, емоционална компетентност, работа в екип, по превенция на зависимости и агресия, при преживян стрес или насилие. Използва се и при фамилното консултиране. За мен е много интересна и работата с възрастни. Работя с група онкоболни, с непълнолетни, осъдени на пробация, с индивидуални клиенти.
Надявам се, че все повече хора ще се възползват от възможността да използват този мек, но много силен терапевтичен метод, който да им помогне да наредят своя житейски пъзел, да приемат реалността и да вземат своите адекватни решения.
– Имате ли универсален съвет – как да отгледаме щастливо и уверено в силите си дете?
– Универсален отговор няма, но е безспорен фактът, че щастливи и уверени деца растат в щастливи семейства с уверени родители.
Фамилният модел на взаимоотношения и начините за справяне с кризите, а такива има във всяко семейство, са определящи за формирането на поведенчески и нравствени норми в растящият човек, които той носи цял живот.
– Какво ще посъветвате жителя на големия град – как да съхрани душевния си покой?
– Не знам какво влагате като смисъл в понятието “душевен покой”. Преминаването ми през психологически тренинг като част от подготовката ми като системен консултант ми дадоха нов поглед върху емоционалния свят на човека. Разбрах ,че не е важно и ценно да сме спокойни, а да познаваме по-добре собствените си чувства, да не ги делим на положителни и отрицателни, да не се страхуваме от тях, а да се учим да ги преживяваме и споделяме, да боравим с тях адекватно. Всъщност това познание ни носи спокойствие в ежедневието.
Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 28 ноември (петък) 2014 г. от 15.30 до 20.00 часа в град София
Краен срок за записване – 27 ноември 2014 г.
Повече за семинара тук – пълен текст на обявата
Автор К. Малчиоди, арт-терапевт, директор на Института за изкуствата и здравето, член на борда на директорите на Националния институт за детски травми и загуби, член на Съвета на директорите на Американската арт-терапевтична асоциация
Извадка от "Арт-терапия -новые горизонты", под редакцията на А. И. Копытина, Когито-центр, Москва, 2006
Превод Иван Павлов
Дълго време арт-терапията имаше доста слаба научна основа и нейната теоретична рамка и практика се отличаваха с тясната си връзка с изкуствата. Но новите научни данни свързани с това как визуалните образи влияят на чувствата, мислите и здравето на човека, как мозъкът и тялото реагират на заниманията с рисуване, живопис или с други форми на изобразителна дейност, позволиха да се разберат механизмите по които въздейства арт-терапията на различни клиенти. Едновременно с обогатяването на нашите познания за връзката между емоционалните състояния на човека и неговото здраве, нивото на преживения стрес и болестта, но също така и процесите които протичат в главния мозък и промените в имунната система разширяват възможностите на арт-терапията. Това увеличава и обосновката за влиянието на визуалните образи и изобразителното изкуство в процеса на лечение. Новите научни и медицински сведения получени в последните няколко десетилетия помогнаха съществено да се преразгледат подходите към лечението на психичните заболявания.
През 90 години обществеността започва да научава все повече за новата дисциплина – психосоматична медицина, в рамките на която се поставя акцент върху тясната връзка между психиката и тялото. Въпреки че психосоматичната медицина се появява отскоро, психосоматични техники, ползвани в медитация или йога съществуват от хилядолетия. Такива учени, като Benson (1996), изучаващ ефекта на релаксацията и Ader (2001), който е лидер в областта на психоневроимунологията и други изследователи са помогнали за сближаването на психосоматичната медицина с традиционните подходи при лечението. Невропсихологията оказва значимо влияние върху практиката на съвременната психотерапия и методите ползвани в психосоматичната медицина. Благодарение на новите технологии за задълбоченото изследване на човешкия мозък, както и на невропсихологическите и физиологическите феномени се гледа по нов начин на връзката между психика и тяло. Damasio, 1994, Sapolsky, 1998 и Ramachandran, 1999 са изследвали паметта и нейната връзка с визуалните образи. Също така какво влияние оказват те на психическото и физическото състояние. Siegel, 1999, van der Kolk, McFarlane, Weisaeth, 1996 и Schore, 1999 доказват, че състоянието на човешкия мозък и физиологическите процеси в организма са много тясно свързани с чувствата. Техните изследвания помагат да се осъзнае какво влияние има върху невропсихологическото развитие на детето създадената сигурна привързаност с родителя. Връзката между невропсихологията и арт-терапията има отношение към различни практически сфери. Например Malchiodi, Riley, Hass-Cohen, (2001) и Kaplan, (2000) подчертават важността на високата култура на научно мислене и знанията от невропсихологията при практикуването на арт-терапия. Ценно е разбирането на психосоматичната интеграция за да се разбере процеса на формиране на визуалните образи и изобразителното творчество. Разбирането на механизмите на функциониране на човешкия мозък и връзката им с емоционалните и когнитивни процеси, както и с поведението, има голямо значение за лечението на различни заболявания включително и на афективни разтройства, пост-травматичен стрес, зависимости и соматични заболявания.
Визуалните образи и тяхното формиране
Здравият разум ни подсказва, че образите влияят на нашите усещания и реакции. Например да си представим, че отхапваме парче лимон и ще почустваме, че устата се напълва със слюнка. До подобна реакция може да доведе визуализацията на любимо ястие. Образите могат да предизвикват удоволствие, тревога, страх или състояние на покой. Те могат да изменят настроението и даже да предизвикват усещане за психическо и физическо благополучие (Benson, 1975). Съществуват сериозни основания да се смята, че образите оказват съществено влияние на състоянието на тялото. Простите експерименти свидетелстват за това, че ако пациент вижда от своята болнична стая красив пейзаж продължителността на престой в болницата се намалява, а физическото и емоционалното му състояние се подобряват (Ulrich, 1984).
Арт-терапевтът В. Льосбринк пише, че визуалните образи служат за “мост между тялото и съзнанието или между съзнателната преработка на информацията и физиологичните изменения” (Lusebrink,1990). Резултатите от направени изследвания например сочат, че както и възприятията, така и визуализацията активизират зрителните зони на главния мозък. С други думи човешкият мозък реагира на ментални образи така, като че ли са напълно реални (Damasio, 1994). Също така твърди цитираният автор отбелязва, че менталните образи могат да бъдат не само зрителни, но и слухови, свързани с обонянието, вкусови,
Превод Иван Павлов
Много автори подчертават ценността на арт-терапията при работата с деца и юноши, пострадали от насилие и в частност от сексуално насилие. Това е свързано с характера на невербална експресия по време на арт-терапевтичните сесии, което позволява да се отработят много сложни чувства. Тук влизат и чувства, водещи до деструктивни и самодеструктивни тенденции. Благодарение на използването на различни материали и образи, детето може да изразява подобни преживявания без причини вреда на себе си и околните.
Изобразителната дейност сама по себе си може да бъде мощен психотерапевтичен фактор. Тя допуска най-различни форми и начини за боравене с художествените материали. Едни от тях позволяват да се постигне седативен ефект, като се редуцира емоционалното напрежение. Други позволяват да се преработи травматичен опит достигайки контрол върху него. Преносът на чувства на детето върху изобразителния материал и образите прави арт-терапевтичния процес по-безопасен в психологически и физически план и за двете страни. Предоставя допълнителна възможност за рефлексия и когнитивна преработка на травматичния опит с опорна точка върху метафората и средствата на символическия дискурс.
Много ценно при работата с деца жертва на насилие, е възможността в отношенията си със специалистите децата да могат да установят оптимална за себе си дистанция, поради факта, че художествените материали и образи се явяват своеобразен посредник в техните транзакции със специалистите. Използването на вербални средства за комуникация би направило едно травмирано дете много уязвимо в терапевтичните отношения.
Благодарение на арт-терапията детето успява да възстанови чувството за собствено достойнство (Franklin, 1992; Stember, 1980) и да реализира по-широк репертоар от защитно-приспособителни реакции. Някои автори отбелязват ценността на физическия контакт на жертвата на насилие с различни материали. Това позволява не само да се актуализира и преработи травматичния опит (Sagar, 1990), но и да се „съживи” сферата на физически усещания блокирани в резултат на преживяната травма (Carozza & Hierstiener, 1982).
Голямо значение имат и защитните и „консервиращи” свойства на изобразителните материали и обекти и символически образи способстващи за „удържането” на сложни преживявания и последващата им трансформация в положителни. Децата интуитивно намират такива способи за взаимодействие с материала, които в най-голяма степен способстват за това. По този начин Сейгар описва как деца преживели сексуално насилие създават от изобразителни материали разни смески и след това ги поставят в различни съдове (Sagar, 1990).
Подобна работа с материалите способства за интеграцията на личността на детето и има доста конкретно и ритуално изражение. Сейгар (1990) свързва наблюденията си относно особеностите в поведението на децата преживели сексуално насилие с идеите за художествения образ в качеството му на талисман.
При работа с деца жертва на насилие към настоящия момент се използва, както индивидуална, така и групова арт-терапия. При индивидуалната арт-терапия подходите могат да бъдат различни в това число и по степен на директивност на терапевта. Пик (Реаке, 1987) описва своята работа наричайки я „дотолкова неинтрузивна и недирективна доколкото това е възможно”, за да може клиента да усети пълен контрол върху ситуацията. В същото врем е Хейгуд (Hagood, 1992) утвърждава, че докато не се започне използването на една или друга форма на директивна терапия, детето ще избягва обсъждането на преживяванията си свързани със сексуалното насилие. Левинсон (1986) описва „освобождаващата чувствата терапия” под формата на организирана игрова дейност, която по нейно мнение способства за преработването на чувствата свързани с преживяната травма.
В същото време интензивният характер на отношенията при индивидуалната арт-терапия създава потенциално опасна ситуация за клиента, способна да провокира травматичния опит (Young & Corbin, 1994). Доверителните отношения между детето, преживяло насилие и психотерапевта често се формират доста бавно и то при наличието на ясни граници и структура на психотерапевтичните отношения. Също така за важно и безусловното приемане от арт-терапевта на преживяванията му и изобразителната му продукция (Malchiodi, 1990).
За разлика от индивидуалната терапия, груповата е лишена от тези сложни моменти свързани с интензивните терапевтически отношения провокиращи ревиктимизация чрез намесата на арт-терапевта в личното пространство на детето, например заради твърде директивната позиция на специалиста. За това повечето специалисти препоръчват използването при работа с деца жертва на сексуално насилие, като първа стъпка груповата арт-терапия (Knittle & Tuana, 1980; Steward et al 1986). Тази форма на терапия позволява също така и преодоляването на социалната изолация и стигматизация, преживявани от повечето жертви на сексуално насилие (Knittle & Tuana, 1980; Carozza & Hierstiener, 1982; Berliner & Ernst, 1984; Wolf, 1993), също така и от децата от дисфункционални семейства.
Груповото взаимодействие с връстници в присъствието на двама психотерапевта в някаква степен способства за формирането в жертвата на насилие опит свързан с положителни семейни отношения (Steward et al.r 1986; Young & Corbin, 1994). За юношите индивидуалната арт-терапия може да бъде малко полезна заради присъщото за възрастта негативно отношение към възрастните и авторитетите. Арт-терапевтичната работа в група от връстници за тях би била по-полезна според авторите (Knittle & Tuana, 1980).
Едновременно с груповата работа с пострадалите от насилие деца може да се провеждат и групови занятия съвместно и с майките или други близки на детето хора.
Проведеното във Великобритания изследване (Мърфи, 2001), което е имало за цел да определи кои форми на арт-терапия най-често се използват при непълнолетни станали жертва на сексуално насилие, показва, че децата до 5 годишна възраст участват най-често в индивидуална арт-терапия, докато юношите са работили предимно в групи. Груповата арт-терапия като правило е била планирана за по-кратък срок и е продължила не повече от девет месеца. Това изследване показва, че 61.4 % от насочените за индивидуална арт-терапия са работили повече от една година, като в това число повече от четвърт от тези деца са участвали в арт-терапия повече от три години. Само в някои от случаите индивидуалната арт-терапия е била планирана за кратък срок. Според Мърфи 60 % от респондентите са заявили, че използват недирективен подход за работа. Според тези специалисти използването на недирективен подход при работа с деца, преживели сексуално насилие е особено подходящо, защото те се нуждаят от добър контрол над ситуацията. Затова според тях директивния подход при работа от страна на арт-терапевта може да бъде възприет болезнено от тях. Според специалистите свободния избор на изобразителни материали засилва вярата на детето в собствените сили и усещането за контрол над травматичните преживявания, което се явява важен психотерапевтичен фактор.
Някои респонденти в изследването на Мърфи 2001 също така отбелязват, че определена директивност в началото на индивидуалните занятия помага за намаляване на тревожността, често проявявана от децата, които изпитват напрежение от това, че са с възрастен насаме и изпитват определена степен на объркване. Директивността се е изразявала в четене на история или приказка или се е предлагало ползването на нови изобразителни средства. Някои респонденти са изказвали предположение, че жертвите на сексуално насилие в някои случаи са склонни към насилствени дейности. Действия, които имат нужда от по-директивен подход от страна на арт-терапевта. При провеждането на групова арт-терапия като правило възниква необходимостта да се организира съвместна работа на всички участници, което налага използването на директивни подходи, като в същото време директивността в едни случаи може да се свежда до това водещия на групата да поддържа определена структура и ясни времеви граници предоставяйки обаче значителна свобода за действие на участниците.
В други случаи водещите дават на участниците в групата различни задачи или теми или им препоръчват конкретни материали и начини за действие, смятайки, че по този начин подпомагат за намаляването на напрежението, което позволява да се предотврати хаотичното „изплискване” на чувствата.
Превод от Александр Копытин “Арт-терапия жертв насилия”, “Психотерапия” Москва 2009
Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 17 април (четвъртък) 2014 г. от 15.30 до 20.00 часа.
Краен срок за записване – 16 април 2014 г.
Повече за семинара тук – пълен текст на обявата
Последвайте линка, за да видите описание на обучителната програма – етапи на обучението, екип, хорариум.
Краен срок за кандидатстване: 21 февруари 2014
За да заявите желанието си за участие е необходимо да изпратите заявка за участие на посочения по-долу ел. адрес.
Начало на програмата месец февруари/март 2014
Максимален брой участници – 10 човека. Регистрацията приключва при запълване на бройката.
Продължителност на обучението: 2.5 години
Формат на работа: един уикенд месечно (събота и неделя).
Място на провеждане: гр. София, ул. „Цар Самуил”
Сертификат и правоспособност – след покриване на изискванията на програмата обучаемите получават сертификат и могат самостоятелно да практикуват консултиране с методите на арт-терапията в рамките на професионална неклинична практика на социален работник, педагог, лекар, психолог и т.н. Желаещите могат да продължат обучението си за покриване на изискванията за професия психотерапевт.