Автор К. Малчиоди, арт-терапевт, директор на Института за 
изкуствата и здравето, член на борда на директорите на 
Националния институт за детски травми и загуби, член на Съвета на 
директорите на Американската арт-терапевтична асоциация

Извадка от "Арт-терапия -новые горизонты", под редакцията на 
А. И. Копытина, Когито-центр, Москва, 2006

Превод Иван Павлов

Дълго време арт-терапията имаше доста слаба научна основа и нейната теоретична рамка и практика се отличаваха с тясната си връзка с изкуствата. Но новите научни данни свързани с това как визуалните образи влияят на чувствата, мислите и здравето на човека, как мозъкът и тялото реагират на заниманията с рисуване, живопис или с други форми на изобразителна дейност, позволиха да се разберат механизмите по които въздейства арт-терапията на различни клиенти. Едновременно с обогатяването на нашите познания за връзката между емоционалните състояния на човека и неговото здраве, нивото на преживения стрес и болестта, но също така и процесите които протичат в главния мозък и промените в имунната система разширяват възможностите на арт-терапията. Това увеличава и обосновката за влиянието на визуалните образи и изобразителното изкуство в процеса на лечение. Новите научни и медицински сведения получени в последните няколко десетилетия помогнаха съществено да се преразгледат подходите към лечението на психичните заболявания.

През 90 години обществеността започва да научава все повече за новата дисциплина – психосоматична медицина, в рамките на която се поставя акцент върху тясната връзка между психиката и тялото. Въпреки че психосоматичната медицина се появява отскоро, психосоматични техники, ползвани в медитация или йога съществуват от хилядолетия. Такива учени, като Benson (1996), изучаващ ефекта на релаксацията и  Ader (2001), който е лидер в областта на психоневроимунологията и други изследователи са помогнали за сближаването на психосоматичната медицина с традиционните подходи при лечението. Невропсихологията оказва значимо влияние върху практиката на съвременната психотерапия и методите ползвани в психосоматичната медицина. Благодарение на новите технологии за задълбоченото изследване на човешкия мозък, както и на невропсихологическите и физиологическите феномени се гледа по нов начин на връзката между психика и тяло. Damasio, 1994, Sapolsky, 1998 и Ramachandran, 1999 са изследвали паметта и нейната връзка с визуалните образи. Също така какво влияние оказват те на психическото и физическото състояние. Siegel, 1999, van der Kolk, McFarlane, Weisaeth, 1996 и Schore, 1999 доказват, че състоянието на човешкия мозък и физиологическите процеси в организма са много тясно свързани с чувствата. Техните изследвания помагат да се осъзнае какво влияние има върху невропсихологическото развитие на детето създадената сигурна привързаност с родителя. Връзката между невропсихологията и арт-терапията има отношение към различни практически сфери. Например Malchiodi, Riley, Hass-Cohen, (2001) и Kaplan, (2000) подчертават важността на високата култура на научно мислене и  знанията от невропсихологията при практикуването на арт-терапия. Ценно е разбирането на психосоматичната интеграция за да се разбере процеса на формиране на визуалните образи и изобразителното творчество. Разбирането на механизмите на функциониране на човешкия мозък и връзката им с емоционалните и когнитивни процеси, както и с поведението, има голямо значение за лечението на различни заболявания включително и на афективни разтройства, пост-травматичен стрес, зависимости и соматични заболявания.

Визуалните образи и тяхното формиране

Здравият разум ни подсказва, че образите влияят на нашите усещания и реакции. Например да си представим, че отхапваме парче лимон и ще почустваме, че устата се напълва със слюнка. До подобна реакция може да доведе визуализацията на любимо ястие. Образите могат да предизвикват удоволствие, тревога, страх или състояние на покой. Те могат да изменят настроението и даже да предизвикват усещане за психическо и физическо благополучие (Benson, 1975). Съществуват сериозни основания да се смята, че образите оказват съществено влияние на състоянието на тялото. Простите експерименти свидетелстват за това, че ако пациент вижда от своята болнична стая красив пейзаж продължителността на престой в болницата се намалява, а физическото и емоционалното му състояние се подобряват (Ulrich, 1984).

Арт-терапевтът В. Льосбринк  пише, че визуалните образи служат за “мост между тялото и съзнанието или между съзнателната преработка на информацията и физиологичните изменения” (Lusebrink,1990). Резултатите от направени изследвания например сочат, че както и възприятията, така и визуализацията активизират зрителните зони на главния мозък. С други думи човешкият мозък реагира на ментални образи така, като че ли са напълно реални (Damasio, 1994). Също така твърди цитираният автор отбелязва, че менталните образи могат да бъдат не само зрителни, но и слухови, свързани с обонянието, вкусови,соматосензорни (тактилни усещания, усещания за мускулния тонус за температура, болка и т.н.), т.е. принадлежащи към различни сензорни модалности. Образите не се формират в конкретна част на мозъка, а се явяват резултат от активността на много негови отдели отговарящи за тяхното появяване, съхранение и промяна. Направените изследвания на дейността на двете големи полукълба на мозъка и тяхното взаимодействие подобри разбирането за процеса на формиране на менталните образи и изобразителното творчество. По-рано се смяташе, че двете полукълба (лявото и дясното) имат различни функции: дясното – свързано с интуицията и творчеството, а лявото с логиката и езика. Някои автори описват, че основното достойнство на арт-терапията е, че активизира дясното полукълбо, тоест – процесът на творчество е разглеждан, като „дейност на дясното полукълбо” (Virshup, 1978). На практика лявото полукълбо отговарящо за речта също допринася в процеса на изобразително творчество. Gardner (1982), Ramachandran (1999) и други изследователи показват, че в създаването на визуални образи участват и двете полукълба на мозъка, дори и в тези случаи при, които някои от областите за повредени. Изследванията също показват, че има определена връзка  между речта и двигателната активност в процеса на рисуване. В едно изследване с компютърен томограф се установи, че при рисуване дори на прости фигури се реализира сложно взаимодействие между различни структури на мозъка (Frith, Law, 1995). Както самите образи, така процесът на тяхното формиране, без значение дали става въпрос за ментални или нарисувани образи, са еднакво важни за всякаква форма на психотерапевтична практика. Благодарение на това, че се създава образ, отношението на клиента към определено събитие или фрагмент от личния му опит, може да се промени, което допринася за промяна на емоционалното му състояние и поведение. Въпреки това за разлика от менталните образи, образите получени чрез изобразителна дейност предполагат повишена активност на личността, насочена към преработка на различни варианти на желани изменения чрез създаване на рисунки, изобразителни продукти или колажи. Клиентът успява да създаде по този начин реални обекти, които могат да бъдат променяни на физическо ниво.