Източник http://www.cathymalchiodi.com/

Превод: Доротея Панова

Нека рисуваме с силата на двете си ръце, за да модулираме стреса

В работата с оцелели от остри и повтарящи травматични събития през последните няколко десетилетия, аз винаги следя за капацитета за саморегулация на пациента по време на целия ни съвместен работен процес.

Саморегулацията е термин използван не само за описване на капацитета за контрол на нечии импулси, но и за възможността на дадения индивид да бъде в състояние да успокои реакциите на организма си спрямо стреса съпровождащ травматичното събитие. Това е способността да се модулират афективни, сетивни и соматични реакции, които оказват влияние на цялостното функциониране на индивида включително емоционално и когнитивно. Тази способност се съотнася и до тези функции на мозъка, които са свързани с контрола върху импулсите – забавяне и/или отлагане на действия или иницииране на такива, когато е необходимо въпреки нежеланието и вътрешна съпротива. Билатерално буквално означава „включване и на двете страни”. Сензорната интеграция често се свързва с билатерални техники в подкрепа на развиване на сензорни усещания с методите на занимателната терапия.

Има данни, че форми на билатерална стимулация или движение могат да бъдат ефективни процеса на възстановяване от психологически травми чрез ангажиране на напречна хемисферна активност в мозъка (Шапиро 2001) и в арт-терапията благодарение на възможността за повторно свързване на „мисли” и „чувства” (Malchiodi, 2003/2011) през сензорно базирания процес включващ изработването на даден продукт.

Този тип дейности имат влияние при възстановяването от травматични събития, защото при повечето хората лимбичната система и дясната хемисфера са превъзбудени от актуалното преживяване или от спомена за травмата. Казано накратко специфичния процес на билатерална стимулация подпомага за урегулиране тялото и мозъка и по този начин позволява експлицитната памет да се свърже отново с имплицитната.

Билатералното рисуване е арт базирана дейност, позната от средата на 19 век, която има саморегулиращо свойство за тялото – подобно на ходенето, карането на колело, свиренето на барабани.

Някои арт терапевти съотнасят билатералното рисуване до „драскане с двете ръце едновременно”, защото няма изискване да се нарисува картина или образ, а да се включат и двете ръце в спонтанно рисуване с пастел, тебешир или друг лесен за манипулация материал. Подобно на много арт терапевти, аз също ползвам тази техника и всъщност я познавам още от колежа, където се ползваше като форма на „разпускане” преди да започнем да рисуваме.

Флоренция Кейн (1951) е един от първите експресивни арт терапевти, който изследва връзката между свободното драскане върху хартия и кинестетичното усещане от движението, и цялостното преживяване на този процес.

В работата си с деца и възрастни в средата на 20-ти век, Кейн изхожда от хипотезата, че е важно клиентът да бъде включен чрез движение, което се простира отвъд границите на ръцете и обхваща цялото тяло в естествен ритъм. И по-специално тя призовава към големи и плавни люлеещи се жестове, които идват от рамото, лакътя или китката.

От една страна имаме за цел да стимулираме креативност и в същото време това е и акт на формиране на възстановителен капацитет за подкрепа намиране на здравословен ритъм за тялото и психиката. С други думи, тези ритмични движения могат да бъдат практикувани във въздуха и след това да се прехвърлят на хартия с материали за рисуване.

Аз вярвам, че под ръководството на специалист билатералното рисуване е ефективен метод за саморегулация. То може да бъде ползвано и като базисна техника в арт терапевтичната работа, защото по иновативен и незастрашаващ начин формира преживяването и преработването на травматични преживявания. Като експресивна арт интервенция билатералната работа може да включва ползване на интензивни жестове и големи мускулни групи. Музика може да се ползва с цел подобряване и/или смяна на динамиката в работния процес и стимулиране и ангажиране на клиента на кинестетична ниво.

Билатералната експресивна работа е полезна и при двата типа реакции към травмиращи събития (борба или бягство). В единия случай това са хора, който много лесно се активират и са склонни към агресивни прояви, а в противоположния край на спектъра са тези, които реагират на дистреса със ступор. И тук идва необходимостта от преживяване включващо движение с цел да се намали усещането, че са в капан, отхвърлени и в невъзможност за социално свързване.

Правенето на знаци или жестове на хартия с двете ръце едновременно дава възможност вниманието да бъде изместено от изтощителното усещане в тялото към различен ориентиран към действие и себеовластяващ фокус.

Целият този процес обединява и допълва първоначално изследваните от Кейн преживяване на «разпускане» от преди почти седем десетилетия назад и обяснява предимството и силата на билатералната работа да променя вътрешния ритъм на човека за саморегулация и благополучие.

Бъдете добре и рисувайте с двете части на мозъка си.