Tag Archive for психология

Арт-терапията помага да насочим поглед навътре в себе си

Веселка Йорданова

Веселка Йорданова

Веселка Йорданова – педагог, преподавател по изобразително изкуство, арттерапевт, фамилен консултант – за това какво представлява арттерапията, за силата на творческия процес, за умението да обърнем поглед навътре в себе си, да открием спокойствието на ежедневието и да бъдем тук и сега.
Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас

Разкажете ни накратко какво е всъщност арттерапията? Какви проблеми на хората решава арттерапевтът? Защо изобщо е необходима арттерапията?

– Думите са познати: “арт” – изкуство и “терапия” – лечение. Лечение чрез изкуство. Арттерапията възниква почти едновременно в Англия и САЩ през 40-те години на 20 век. В Англия идеята за използване на материали и методи на изобразителното изкуство идва от художници. Ейдриан Хил – преподавател в училището по изкуства “Св. Мартин” в Лондон, заболял от туберкулоза и бил принуден да постъпи в санаториум за лечение. Успял да съхрани своя оптимизъм и равновесие по време на престоя си там, като продължил да рисува. Скоро извоювал разрешение да използва бои в стаите на другите пациенти, за да прекарват времето си по по-креативен и полезен начин. Той въвел и термина “арттерапия”, макар че не осъзнал, че хората ще използват възможността да изразят чрез рисуването преживени травми и емоции. По-късно арттерапията се развива като отделна форма на психотерапия от така наречените “креативни терапии” и с течение на времето се развива практиката художниците, които използват изобразителното изкуство за социални и терапевтични цели, да преминават през психотерапевтично обучение.
Правенето на изкуството се счита за възможност за автентично и спонтанно, себеизразяване, използвайки въображение. Това преживяване с времето може да доведе до личностно осъществяване, емоционално коригиране и възстановяване. Творческият процес се използва, за да помогне на клиентите да се справят по-добре със стреса, да отработят травматични преживявания, да повишат познавателните си способности, да имат по-добри взаимоотношения със семейството и приятелите си, да се наслаждават на жизнеутвърждаващото удоволствие от творческото преживяване.

В какво се изразява целителната сила на творчеството, на творческия процес?

– Арттерапията е форма на психотерапия, която използва материали от изобразителното изкуство. Комбинира традиционни психотерапевтични техники с психологичните аспекти на творческия процес. При арттерапията целта не е естетическото качество на произведението, а свободният израз на емоции, преживявания и психични съдържания. Дава уникална възможност за изразяване на сложния, противоречив характер на чувствата, психичните състояния и неповторимата цялостност на личността. Представлява специфична възможност за общуване – невербална (без думи) комуникация с помощта на тристранен процес между клиента, терапевта и създадения продукт. Обратната информация, която човек получава от творческия продукт, е много богата. Произведението дава много нова и синтезирана информация, увеличаваща широтата на неговото себепознание и възприемането на собствената личност като единна цялост. Личността участва в терапевтична промяна и запазва границите и самостоятелността си, а не я усеща като нещо агресивно, идващо „отвън”. Запазва се най-дълбоката интимност на собствения преживелищен свят.

Как решихте да станете арттерапевт и защо?

– По образование съм педагог – преподавател по изобразително изкуство. В работата си винаги съм търсила креативността на творческия процес и не съм порицавала с думите “Това е грозно!”, “Не можеш да рисуваш!”. Семинарът “Въведение в арттерапията”, организиран от Българската асоциация по арттерапия ми даде увереност, че съм на прав път. Разбрах, че съм следвала интуитивно основни принципи от този метод, без да го познавам. Увереността, че това ми харесва и мога да бъда полезна за много хора, ме накара да започна обучение. Така попаднах в Психологически институт по семейна екология на личността, в групата на Румен и Жени Георгиеви – фамилни терапевти с дългогодишен опит. Мисля, че имах голям късмет и в личен, и в професионален план!

– Как помага арттерапията на съвременния човек? Има ли ситуации, в които тя е вредна /неподходяща/?

– Арттерапията не е за психично болни хора. Тя работи при всички, защото всеки носи своя богат и емоционален вътрешен свят. Това е метод, който води към себепознание и развитие. Клиентът сам решава какво и до колко да сподели с терапевта или групата. Терапевтът води процеса, но не дава съвети и готови решения. Проектирани на белият лист, нещата стават по-ясни и приемливи. Кое е полезно за вас и кои са верните решения за проблемите ви, знаете само и единствено вие.

Какви са хората, които се обръщат към вас за помощ /пол, възраст, професия/ и за какви проблеми най-често ви търсят?

– Най-често клиенти търсят помощ за децата си. Не знам защо мислят, че рисуването е за децата?! При арттерапията не се изискват умения за рисуване, но възрастните трудно преодоляват задръжките си. Повод за посещение често е събитие, което е провокирало силни емоции – тежко заболяване, стресово преживяване, конфликти у дома и на работа, преумора… Жените по-често и осъзнато търсят професионална подкрепа. Мъжете най-трудно стигат до идеята за психологическа и терапевтична помощ, а те имат много роли и отговорности, които трябва да съвместяват. Може да обясним това с факта, че мъжете по-трудно говорят за чувства, по-трудно споделят. Тяхното присъствие и участие е много важно във фамилната терапия, защото като съпрузи и родители те са част от системата и от проблемите. За да се изяснят отношенията в семейството и да се предприемат стъпки към адекватни промени, трябва да участват всички.

Може ли човек сам да се занимава с арттерапия? С какво трябва да се съобразява?

– Арттерапията е тристранен процес, който протича между клиента, терапевта и създадения продукт. Умението на терапевта да преведе клиента през този процес е много важно за крайния резултат от терапевтичната работа. Когато човек рисува или майстори сам, говорим за творчески процес, който също е свързан с емоционални преживявания и удовлетворение, но не е арттерапия. От друга страна, съществуват тестове чрез рисунка, които се използват от психолозите. При арттерапията няма тълкувания на нарисуваните картини, така че е дълбоко погрешно да се опитвате да квалифицирате творчеството си, или това на децата си според използваните цветове и форми еднозначно и извън контекста, който носи терапевтичният процес при работа със специалист.

Какви методи използвате във вашите сеанси, освен рисуване? Навярно използвате и танци, книги – имате ли специална книга, която обичате да четете на сеансите и как ви помага тя?

– Арттерапията е свързана с методите на изобразителното изкуство, като се използват различни материали и изобразителни техники. Важна е възможността клиентът да има избор на изразни средства – всеки материал е различна възможност. Много благодатни са приложните техники като рисуване с пръсти, колаж, моделиране, артинсталации. Те провокират несъзнатото в нас с богатия си емоционален заряд, а споделеното преживяване и терапевтичният процес са по-важни от самото крайно произведение.
В психотерапията се използват и другите изкуства, като път към несъзнатото в нас. Има психодрама, музикотерапия, приказкотерапия и други. Психотерапевтите умело комбинират тези техники. Всяка сесия е уникална и неповторима, защото зависи от участниците и тяхното моментно емоционално състояние, от преживелищния им опит. Терапевтът следва процеса на клиента и често импровизира, защото методите, които знае, са неговият арсенал, но кое оръжие ще използва зависи и от конкретната ситуация и умението му.

Вие сте фамилен консултант. С какво ви са интересни семействата?

– Пионерите на семейната терапия признават, че хората са продукт на своя социален контекст, но ограничават фокуса си върху ядрото на семейството. Да, действията са повлияни от това, което се случва в семействата. Но какви са силите, минали и настоящи, които определят тези влияния? Кое кара един съпруг да се дистанцира от изискванията на семейния живот? Кое кара една съпруга да пренебрегва собственото си развитие, за да уреди живота на децата си? Фамилният консултант помага на семейството да търси отговори и решения на тези въпроси в широката мрежа от семейни взаимоотношения, които се задвижват от две взаимно балансиращи се жизнени сили: индивидуализъм и сплотеност. Всеки от нас се нуждае от другарство и от известна степен независимост. Това, което прави живота интересен и разстройващ, е склонността на тези нужди да поляризират взаимно.
Фамилните консултации дават възможност на членовете на семейството да разговарят, да споделят всеки своята гледна точка, за да открият причините за проблемите, да потърсят заедно промяна в желаната посока. Днес все по-трудно ни се удава да намерим време да общуваме, да споделим емоциите си, да заявим потребностите си пред партньора си. Често родител, който не е удовлетворен от взаимоотношенията в двойката, прекрачва важната граница и прави “коалиция” с детето, като му възлага непосилни отговорности. Много от случаите на поведенчески отклонения, зависимости, болести като анорексията и много други, проявени от децата, са реакция на неприемане и протест срещу отношенията между родителите. Голям проблем днес е болезнената привързаност на майката към децата, особено към синовете. Неспособността за навременно отделяне и даване на самостоятелност и поемане на лична отговорност от децата води до тежки бъдещи последици, които имат отражение във връзките и семействата, създадени от тях. Тук много важна е ролята на бащата, който може да бъде коректив в тези отношения. И той има отговорността, заедно с майката, за здравословни взаимоотношения в поднивото на родителите, за да имат децата лично пространство, свободно от възрастни. За тях е полезно за да се учат от личен опит, без да са предпазвани от “грижовни” родители.

В какви случаи човек се обръща към арттерапевт за помощ – след престой в болница, при пренатоварване в работата…?

– За съжаление хората в България все още трудно отделят време и средства, за да се погрижат за своето емоционално и психично здраве. Отиваме на лекар, когато ни заболи, но нямаме индикация за необходимостта да посетим специалист, когато сме емоционално нестабилни, преуморени, депресирани. Твърде често физическите симптоми са израз на емоционални и системни проблеми у дома или на работното място и лечението с медикаменти успокоява болката, но не премахва причината. Арттерапията помага да насочим поглед навътре в себе си и да влезем във връзка с подсъзнанието и да потърсим тези причини, да преодолеем предразсъдъци и задръжки, да работим за себепознание и развитие.
Работя индивидуално и с групи. Методът е много полезен за работа при деца с увреждания, с деца, настанени в институции. С децата от начален и среден курс се работи за креативност, емоционална компетентност, работа в екип, по превенция на зависимости и агресия, при преживян стрес или насилие. Използва се и при фамилното консултиране. За мен е много интересна и работата с възрастни. Работя с група онкоболни, с непълнолетни, осъдени на пробация, с индивидуални клиенти.
Надявам се, че все повече хора ще се възползват от възможността да използват този мек, но много силен терапевтичен метод, който да им помогне да наредят своя житейски пъзел, да приемат реалността и да вземат своите адекватни решения.

Имате ли универсален съвет – как да отгледаме щастливо и уверено в силите си дете?

– Универсален отговор няма, но е безспорен фактът, че щастливи и уверени деца растат в щастливи семейства с уверени родители.
Фамилният модел на взаимоотношения и начините за справяне с кризите, а такива има във всяко семейство, са определящи за формирането на поведенчески и нравствени норми в растящият човек, които той носи цял живот.

Какво ще посъветвате жителя на големия град – как да съхрани душевния си покой?

– Не знам какво влагате като смисъл в понятието “душевен покой”. Преминаването ми през психологически тренинг като част от подготовката ми като системен консултант ми дадоха нов поглед върху емоционалния свят на човека. Разбрах ,че не е важно и ценно да сме спокойни, а да познаваме по-добре собствените си чувства, да не ги делим на положителни и отрицателни, да не се страхуваме от тях, а да се учим да ги преживяваме и споделяме, да боравим с тях адекватно. Всъщност това познание ни носи спокойствие в ежедневието.

Арт-терапията като метод за деца с генерализирано разстройство на развитието

Автор: Кейт Лакуър

Източник: http://the-art-of-autism.com

Използването на арт-терапията като метод за работа с деца с генерализирано разстройство на развитието доскоро бе сравнително рядко. Навлизането на нови подходи при планирането на терапевтична работа идва да отговори на предизвикателствата, които състоянието генерализирано разстройство на развитието поставя пред специалистите.

През последните години за аутизъм все по-често се говори и изглежда, че всеки от нас познава поне един човек, чийто живот е докоснат от това състояние. Какво е аутизъм и какви са терапевтичните методи, които се използват при интервенция? Аутизмът е неврологично състояние, чиято точна причина все още не е неизвестена. Симптомите включват повтарящи се действия или натрапливо поведение, нарушение в социалната преценка, проблеми с комуникацията и трудности при обработка на сензорна информация (например свръхчувствителност към някои звуци). Най-популярната форма на терапия се основава на бихевиористичните науки и цели промяна на поведението чрез система от награди и наказания. През последните години специалистите търсят алтернативни или допълващи методи, които да разширят спектъра от наличните терапевтични възможности. Един такъв метод се оказва арт терапията.

Арт терапията съдейства за когнитивното и емоционално развитие чрез използване на средства на изкуството. За разлика от изобразителното изкуство, където има ясни правила на рисуване, арт-терапията цели изграждане на житейски умения, преодоляване на дефицити и насърчава към себеизразяване по един здравословен начин. Участниците са насърчавани да изследват и да изразят себе си с арт материали, като целта не е създаване на произведение на изкуството (въпреки че тази възможност не се изключва).

Арт терапията по естествен начин отговаря на потребностите на децата и възрастните с генерализирано разстройство на развитието. Един от отличителните белези на аутизма е нарушена комуникация или по-конкретно затруднения с вербалното изразяване и развитие на езиковите умения.

Г. Т. разказва следното: „Просто не можех да се изразя с думи. Прилича на заекване … Крещенето беше единственият начин да общувам“. Арт-терапията предлага начин на хората, които не умеят да общуват, невербални са или имат забавяне в езиковото развитие, да се изразят без думи. Децата с генерализирано разстройство на развитието често имат силно развит визуален канал, често за тях се казва, че „мислят в картини“. Изразяване на чувства и идеи чрез визуални средства е естествено за тях и може да облекчи ежедневната им борба при използването на вербални средства.

Децата с генерализирано разстройство на развитието се затрудняват при разчитане на социални знаци, като например интерпретирането на тона на гласа или изражението на лицето, което може да ги накара да се чувстват неудобно при социални контакти. Директните контакти като разговор с друг човек, често са изключително плашещи и стресиращи събития. За децата с генерализирано разстройство на развитието арт-терапията може да се окаже много удобно средство, защото при нея фокус върху клиента се измества върху неговото творчесто. По този начин арт-терапията съдейства за изграждане на силна връзка между детето и терапевта и се преудолява първоначалния стресиращ ефект от прекия контакт.

Изкуството може да се разглежда и като форма на посредничесто при формирането връзки с връстници. Сътрудничество, редуване, зачитане на различието и други социални умения могат да се практикуват в приятна и естествена среда. Децата с генерализирано разстройство на развитието често се затрудняват да разберат гледните точки на други хора. Осъществявайки съвместни арт-задачи с други участници на детето с генерализирано разстройство на развитието се предлага конкретен начин да „види“ чуждата гледна точка. Изпълнението на съвместни проекти насърчава сътрудничеството, работата в екип и влияе на чувството за приемане.

Арт-терапията е напълно подходящ метод за решаване на сензорни проблеми, които са свързани с по-голяма част от емоционалните и поведенчески затруднения и които все още са твърде пренебрегвани. Привидно безвредни усещания, като текстурата на килима, луминесцентно осветление, хрупкавите храни, бръмченето на хладилника и др. могат да са дразнещи или дори мъчителни за децата с генерализирано разстройство на развитието. Възприемайки тези усещания като свръхстимулиращи, децата с генерализирано разстройство на развитието стават прекалено развълнувани, „затворени“ или безразлични с цел избягване на неприятен стимул.

Една от най-значимите цели при планирането на терапевтични интервенции е да се увеличи толерантността на децата с генерализирано разстройство на развитието към неприятни стимули чрез насочване на поведението към автостимулиране на творческа дейност. Изкуството е дейност, която е приятна за почти всички деца без значение, дали страдат от генерализирано разстройство на развитието или не. Децата са по-склонни да експериментират с нови текстури и миризми, които иначе избягват, когато новите усещания са част от един забавен процес. Например едно дете може да откриете, че може да се справи с неприятното усещане на гланцовата хартия, когато получава усещането за нея в проект за изработка на папиемаше. Децата с генерализирано разстройство на развитието имат нужда от помощ при работа с различни усещания в ежедневието си, като целта е да ги направи по-разпознаваеми и по-поносими. Дете, което може да изработи папиемаше, например може след това да не е толкова чувствително при докосването на по-размекнат сапун.

Сензорните фиксации са друга характерна черта на аутизма. Някои деца могат да гледат с изострено внимание пръстите си, да усукват по пръстите си хартиени ленти, да извиват пръстите си и да махат с ръце напред-назад. Многократно извършване на подобни действия или автостимулирането (stimming на английски език) пречи на децата с генерализирано разстройство на развитието да общуват, правейки ги различни в очите на околните и ги отвлича от други дейности като участието в училищни занимания или игри с връстници. Тези сензорни фиксации са успокояващи, когато детето е превъзбудено. Арт-терапията може да помогне на детето да преформулира тази потребност от сигурност и да канализира социално неприемливите автостимулации в социално приемливи творчески действия.

Например дете с генерализирано разстройство на развитието, което в училище е санкционирано заради навика си да реже хартия, чрез арт-терапията може да бъде подкрепено да използва нуждата си от рязане в изработването на колажи и да усвои нова поведенческа стратегия. Гранд Мениър печели награди за своите поразителни, реалистични колажи, изработени от хиляди накъсани ленти от хартия и нарязани на парчета вестници. Друг успешен художник, обсебен от усукани хартийки, работи с квилинг техника. Подобно виждане за изкуството, разглеждащо социално неприемливото поведение като ресурс и предоставящо възможност за себеизразяване и удоволствие, подкрепя децата с генерализирано разстройство на развитието да извършат промяна.

Освен за подобряване на сензорното, социално и емоционално функциониране арт-терапия доставя на децата удоволствие, намалява се преживяванията им на стрес и се повишава самочувствието им, чрез захващане с различни творчески проекти или просто чрез изучаване на различни художествени материали. По този начин децата придобиват житейски умения по един естествен начин.

Арт терапия е уникален терапевтичен метод за деца с генерализирано разстройство на развитието, тъй като редуцира характерните симптоми на състоянието и същевременно насочва дисфункционалното поведение в социално приемлива форма. Арт-терапията насърчава комуникацията, емоционално израстване и сензорната интеграция, а също така подкрепя децата да взаимодействат в естествена и забавна среда.

Гранд Мениър: „Голям-Колкото-Живота папагал“

Мая Угрюмова

Мая Угрюмова

Превод Мая Угрюмова, психолог

Мая Угрюмова работи в подкрепа на деца със специални 
образователни потребности и техните семейства в процеса на 
приемане и адаптация към ограниченията на конкретно 
състояние или болест. Специализирала в изготвянето на 
психологическа оценка, индивидуални планове за работа и 
консултиране на деца с аутизъм, умствена 
изостаналост, хиперкативност, нарушения на училищните умения.
За контакт: 0894-383419 или e-mail: m_ugriumova@abv.bg

 

 

Лятна школа по арт-терапия 2014

unnamedПрез месец юни Българската асоциация по Арт-терапия ще  проведе станалата вече традиция лятна школа по арт-терапия. В продължение на три дни  участниците ще имат възможност да се запознаят и обогатят себе си, чрез потяпяне в преживяванията, които процесът на творчество дава. Ще бъдат представени дейностите и обучителната програма на БААТ. За желаещите да продължат обучението си, часовете от лятната школа по арт-терапия ще бъдат зачетени като въвеждащо ниво от консултантската тренинг-програма “Арт-терапията като метод в консултирането, превенцията и рехабилитацията”.

Няколко думи за арт-терапията

Самото рисуване създава специфични възможности за терапевтичен ефект, които не се съдържат в словесното общуване. Правенето на изкуството се счита за възможност за автентично и спонтанно изразяване на себе си, използвайки въображение и преживяване, което с времето може да доведе до себеосъществяване, емоционално коригиране и възстановяване.

Арт-терапията се различава от други форми на психотерапия по това, че е налице тристранен процес между клиента, терапевта и образа или създадения продукт. По този начин тя предлага възможност за изразяване и комуникация и може да бъде изключително полезен метод за хора, които намират за трудно да изразяват техните мисли и чувства вербално.

Арт–терапията може да се използва при работа с деца, семейства при работа с група или индивидуално.

Това са една малка част от многото неща казани и написани за арт-терапията, като най-вероятно ще бъде казано и  написано още повече. Без значение колко слушаме и четем, разбирането и познанието ни за арт-терапията не е пълно без да се докоснем до преживяванията и опита които тя ни дава.

Теми

Използване на арт-терапията като форма на комуникация при работа с деца

Експериментиране с различни художествени материали като част от процеса на израстване

Арт-терапията в контекста на системния подход

Практическо приложение на арт-терапия при работа с деца и семейства

Арт-терапия при групова работа с деца и възрастни

Лятната школа по арт-терапия ща са проведе на: 24/25/26 юни, от 15.00 до 20 часа в град София, ул.»Цар Самуил» №16, ет.2

Краен срок за записване – 23 юни 2014 г.

Водещи: Иван Павлов – психолог, арт-терапевт и фамилен терапевт и Доротея Панова – психолог, фамилен и арт-терапевт

Такса за лично участие – 80 лв. Ако таксата се заплаща от организация – 100 лв.

Намаления при групово участие, ако таксата се заплаща от организация:

от 1 до 3 участника  – 100 лв. на участник,

от 3 до 6 участника – 90 лв. на участник,

над 6 участника – 80 лв. на участник.

За информация и въпроси: info.baat@gmail.com и 0889274114. Максимален брой участници – 12. Регистрацията се прекратява при запълване на бройката. Участниците в лятната школа ще получат сертификат за  18 учебни часа.

Използване на арт-терапията при работа с деца в различен професионален контекст

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 19 ноември (вторник) 2013 г. от 15.30 до 20.00 часа.

Краен срок за записване – 18 ноември 2013 г.

Водещ: Иван Павлов и Доротея Панова

Повече за семинара тук – пълен текст на обявата