През 2009-2010 Българска асоциация по арт-терапия (БААТ) беше партньор по проект “Психо-социална превенция и укрепване на психичното здраве на деца в риск” на Психотерапевтичен институт по социална екология на личността (ПИСЕЛ).

БААТ беше привлечена поради  опита си в реализирането на дейности по превенция за деца и родители, които включват използването на методите на арт-терапията.

Цели на проекта

Да се намалят рисковете за психичното развитие на деца на родител с психично заболяване и да се създадат трайни психо-социални  условия за  укрепване на  психичното им здраве.

Да се подпомогне преработването на психо-травмените преживявания на децата и да се „екипират” с нови  психологични, социални и инструментални умения и личностни стратегии за справяне със стресогенни жизнени събития.

Да се оптимизира семейната среда на децата и да се подпомогне създаването на подкрепяща среда от връстници.

Да се реализират услуги, подпомагащи психо-социалната рехабилитация на родителя с психично увреждане, намаляване последствията от психиатрични кризи, пластично преразпределяне на родителските роли, ползване  ресурсите на непосредственото обкръжение на семейството.

Да се повиши чувствителността на семейства със сходни проблеми от цялата страна, на доброволци и на медицински персонал към потребностите на децата в повишен риск и да се запознаят с адекватни превантивни методи.

Да се мобилизират ресурсите на семействата за привличане на партньори към активности за защита правата на хора с увреждания, за намаляване на стигматизацията и нарастване осъзнатостта за масово наличните в социалния  ни контекст дискриминационни нагласи и практики към „различните”.

Изборът на приоритетната област на проекта е свързан с това, че напълно изповядваме възгледа, лансиран от СЗО през 2009 г., че психичното здраве се явява ключът към здравето въобще, както и към социалните въпроси и е „абсолютно фундаментално” за това как функционират цели общества.

Практиката показва, че децата, един от родителите на които е с психично разстройство са високо рисков  контингент по отношение на психичното здраве.

Това е особено валидно, когато към момента на избухване на психичната болест на родителя са на възраст между  6 и 10 години. Това е период, в който семейството е основната „референтна среда” за детето.

Първият епизод на психиатрична криза, има най- травматично влияние върху детето. Тогава потребността на детето от емоционална подкрепа е най-голяма, а същевременно изградените канали за получаване на такава, се разпадат. Вниманието на здравия родител е прекомерно иззето от проявите на партньора му, същевременно собственият му стрес и объркване са големи, защото той самият има нужда от помощ. Липсата на познание и модели за това как да говори с детето по това драматично за семейството събитие, води понякога към прекомерно споделяне с него, а в други случаи – в подценяващи чувствителността на детето към случващото се, опити за запазване на пълна тайна. Доверието ерозира, а детето понася едно непосилно бреме от високи нива на страх, тревожност, тъга. Същевременно, поради тежката стигма върху психичните разстройства, детето най-често изпитва срам да споделя с приятели, съученици, учител.

Проектът се финансира по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.