През 2006-2008 г. Българска асоциация по арт-терапия (БААТ) беше партньор на Психотерапевтичен институт по социална екология на личността (ПИСЕЛ) по проект финансиран от мобилния оператор Глобул „Да чуем детските мечти”. Проектът беше насочен към няколко дома за деца лишени от родителски грижи. Екипът на ПИСЕЛ и БААТ реализираха проектните си дейности в дом „Пеню и Мария Велкови” в град Велико Търново и дом “А. Златарски” в град Враца. В проекта взеха участие 60 деца, 28 от които със специфични образователни нужди. Екипът по проекта използваше в работата си арт терапевтични методи като целта беше да се открият личните интереси на децата в областта на изкуствата и да им се даде възможност те да намерят собствен начин за изразяване. Акцентът беше не върху крайния резултат, а върху творческия процес и взаимодействието с другите деца. Нашата работа беше насочена към развиване на силните страни на децата, отглеждани в дома и използване на ресурсите на системата, в която те живеят за здравословно израстване и пълноценното им интегриране в обществото. Участие в проекта взеха и възпитателите на двата дома, с които бях проведени семинари и супервизия по заявени от тях случаи. В края на всяка проектна година екипът направи изложби от рисунките на децата.

Дейностите по проекта “Да чуем детските мечти” целяха:

• стимулиране на креативността и емоционалната  интелигентност на децата, включваща контакт с вътрешния им свят, разпознаване на емоциите и потребностите им и развиването на нагласа на уважение към тях;

• способност за израз на емоции, потребности, стремления чрез художествени средства, и на тази база – по- адекватен израз и в реалния контакт с връстници и в контакта с авторитети;

• стимулиране на личностния идентитет, себепознание, себеуважение, стъпки към автономност на децата;

• стимулиране на конструктивни и кооперативни тенденции в контакта с връстниците (оползотворяване на този контакт, превръщането му в силна страна на тези деца, вместо непрекъснатата конкурентност и борба за вниманието на възрастните);

•  промяна на позицията, която заемат във взаимодействия с „външния” (спрямо Дома) свят – от позиция на „вечно получаващи” (милосърдие, съпреживяване, помощ) към позиция на осъзнаване на силните си страни и осъзнаване на полезността на контакта с тях за другия, за  неговото личностно израстване – т.е. към позиция на хора, които имат какво да дадат на околния свят, именно чрез различието;

• освобождаване от чувството за вина, характерно за тези деца и юноши;

• способност да изискват зачитане на диспривилегироваността си.

Тази специфична практическа работа отговаря пряко на потребностите за себеприемане, развитие на емоционална та компетентност и адекватно себеизразяване на децата, които живеят в институция.

По-точното отразяване и отговаряне на потребностите се осигури от координирането на работата с децата и тази с персонала.

ЦЕЛИТЕ и ЗАДАЧИТЕ на работата са:

в АРТИСТИЧЕН аспект

Откриване на лични интереси в областта на изкуствата и намиране на собствен  начин за изразяване чрез тях. Акцентът беше не върху крайния резултат, а върху творческия процес и взаимодействието с другите.

в СОЦИАЛЕН аспект

Развиване на силните страни на децата, отглеждани в дома и използване на ресурсите на системата, в която те живеят за здравословно израстване и пълноценното им интегриране в обществото.

Какви проблеми решава тази работа с децата?

Маскирането на по-уязвиите емоции (вина, тъга, тревожност), които децата са свикнали да потискат и пренасочват, зад изблици на  „сила”/гняв, протестен тип повдения, себедеструктивност.

Преодоляването на тази проблематика може да стана чрез постепенен процес и колаборация от страна на персонала, успоредно развиващ уменията си за посрещане на емоционалните потребности на децата.

Друг тип проблематика са реакците на „външния свят” – реакции на съученици от масовото училище, посещавано от децата, от позиции в които те са поставени от  учители и директори на тези училища – било от прекалена загриженост към тях, било обратно – от отграничаване от тях. Както и от родители, с които те влизат в контакт, които не са подготвени за посрещане на изразността, развивана от децата.

Една от темите на творческата работа беше насочена към изобразяване на личното емоционално възприятие на града, в който е разположен Дома.

В края на проекта бяха отчетени конкретни поведенчески промени в децата като: намаляване на себедеструктивни прояви, по-ползотворни отношения между децата и възпитателите, нарастване на инциативността в творческия процес и др.

Управлянието на проекта се реализира от Фондация “Помощ за благотворителността в България”.