Tag Archive for изобразително изкуство

Приложения на арт-терапията при тревожни и депресивни състояния

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 17 декември 2016, град София

Краен срок за записване – 16 декември 2016

Водещ: Доротея Панова

Повече за семинара ТУК

Използване на символи, образи и метафори в арт-терапията, град Пловдив

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 29 ноември 2016, град Пловдив

Краен срок за записване – 28 ноември 2015

Водещ: Доротея Панова

Повече за семинара ТУК

Използване на арт-терапия при деца и семейства, гр. Велико Търново

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 19 април (неделя) 2015 от 13.00 часа в град Велико Търново

Краен срок за записване – 17 април 2015

Водещи: Румен Георгиев и Татяна Кючукова

Повече за семинара тук – пълен текст на обявата

Допълнителен прием за обучителната програма на БААТ, 2014

Последвайте линка, за да видите описание на обучителната програма – етапи на обучението, екип, хорариум.

Краен срок за кандидатстване: 21 февруари 2014

За да заявите желанието си за участие е необходимо да изпратите заявка за участие на посочения по-долу ел. адрес.

Начало на програмата месец февруари/март 2014

Максимален брой участници – 10 човека. Регистрацията приключва при запълване на бройката.

Продължителност на обучението: 2.5 години

Формат на работа: един уикенд месечно (събота и неделя).

Място на провеждане: гр. София, ул. „Цар Самуил”

Сертификат и правоспособност – след покриване на изискванията на програмата обучаемите получават сертификат и могат самостоятелно да практикуват  консултиране с методите на арт-терапията в рамките на професионална неклинична практика на социален работник, педагог, лекар, психолог и т.н. Желаещите могат да продължат обучението си за покриване на изискванията за професия психотерапевт.

За допълнителна информация: Валентина Маринова, секретар на БААТ – 0896 753837 и info.baat@gmail.com

Кога какъв материал?

baer_buchОт Книгата „Gefühlssterne, Angstfresser, Verwandlungsbilder…Kunst-und gestaltungs-therapeutiche Methoden und Modelle“, 1999 Изд. Affenkönig, ISBN 3-934387-00-4

Превод: Анастасия Тонкова, арт-терапевт, член на Българска асоциация по арт-терапия

Кога какъв материал?[1]

Кога като /арт/терапевт какъв материал предпочитам? Кога предлагам акварелни бои и кога моливи? При коя тема е подходящо използването на глина?… Тези въпроси се срещат често в /арт/терапевтичната практика  и често се задават в обучителни групи.

Бързам да кажа предварително, че тук не искам да предлагам готови рецепти в кои случаи какво изразно средство се използва, тъй като смятам всякакъв вид правила понякога за плашещи и като цяло безсмислени и  противоречащи на същността на терапевтичното поведение.

Потребността от правила за употреба и боравене с изобразителния материали, отговаря на потребността за сигурност. Терапевтът има  нужда от сигурност, за да може да решава кога какъв материал да предлага за работа. Терапията е жив и креативен процес, който за участващите в него, както клиент, така и терапевт, трябва да съдържа известна доза несигурност. Тя е предизвикателство, което мотивира терапевта да намира опора в събрания си богат опит с колкото се може повече медии и изобразителни средства, както и във вниманието за конкретната ситуация и актуалните потребности на клиента.

Разбира се разнообразните материали приканват клиентите по различен начин към реакция. Големият къс глина предизвиква той да бъде притискан, блъскан, заглаждан за разлика от начина на работа с акварелни бои и четка.

Също така в моята работа виждах, как големи парчета глина клиентите галеха нежно и моделираната маса ставаше повод, клиента да намери начин да погледне себе си съпровождан от тъжни и носталгични чувства. Да се маже и рисува с обикновено лепило, например, предизвиква вътрешно и външно освобождаване отколкото рисуването с цветни моливи. Но в същото време ставах свидетел, как клиенти, взели цветен молив в ръка се трогват до сълзи, защото това действие те го свързват с минал опит от своето детство и се срещат със забравената поради различни причини емоция.

През 80-те години някой арттерапевти започнаха опити да подреждат/съпоставят определени материали към съответен етапи от развитието на детето. Те стигат до извода, че  деца на 2-3 год. възраст първо предпочитат играта в пясъка и после когато са на 4-6 год. посягат към хартията и ножицата. Но не може да се твърди, че връчени такива материали при терапевтичната работа с възрастни, същите такива подпомагат своеобразен регрес до детска възраст, в която инстинктивно са използвани. Моят опит в употребата пясък в терапевтичната работата / терапевтична игра в пясък[2], пясъчна танцувална картина [3]/, показват съвсем различни резултати.

Играта с пясъка подпомага изживяването и изразяването на емоции, независими от възрастта. Разбира се боравенето с различните материали събужда спомени и точно това  можем целенасочено да използваме  в терапевтичната работа.

Когато например, клиент има интерес да тръгне по следите на детските си спомени, особено, когато му липсват емоционален спомен от известен период, може да бъде в помощ, когато му предложим материали, с които деца на съответната възраст често играят. При реакциите на клиента и подхода му към материалите ние вземаме под внимание, какво точно се случва при заниманията с тези техники. Но въпреки всичко такава цел си остава трудно планируемо в терапевтичния процес. Всички опити да се подреди използването на изобразителните материали към конкретна тема от фазите на детското развитие (като нпр.: ”Глината подпомага работата с теми от аналната фаза”), настройва понякога неблагоприятно гледната точка към процесите на клиентите и трудно може да са в подкрепа на избора за материал.

UdoBaer1Когато обмислям предложението на изобразителни материали в съответен терапевтичен процес, аз се ръководя първоначално от прагматични критерии. Например, дали клиента чисто телесно, физически, функционално е в състояние да работи с определени материали. На клиенти с алергия или чувствителност на кожата (нпр. клиенти с невродермит) изяснявам винаги, към кои материали съществува вероятност за раздразнения, при кои например трябва да се използват ръкавици и употребата на кои трябва да се избягва в ателието. При хора, които нямат конкретно заболяване, но които имат непоносимост/антипатия към конкретни материали, като например бои за рисуване с пръсти или глина, се опитвам заедно с тях, да определя алтернативни и поносими изразни средства. Например боите да нанасят с четка или гъба вместо с пръсти или да използват пластилин вместо глина и др.

Друг аспект, с който се съобразявам е опита с изобразителните материали на клиентите. Опитвам се още при първите разговори да разбера, доколко са им познати изразните средства в изкуството. Често клиентите са се занимавали и преди с други творчески, изобразителни дейности, способностите и опита им от които, могат да бъдат вмъкнати  в терапевтичния процес. Нерядко се случва, клиенти да имат неприятен спомен от използването на изобразителните средства. Такъв пример е спомена от часовете по изобразително изкуство в училище, където изкуството и творчеството се асоциират със стремежът за постижение /”да се рисува правилно”/ и с провала. В такива случаи са подходящи например нетрайни, неглижирани, на пръв поглед материали като вестници и непрецизни/артистични методи като работа с картини от петна, рисуване по музика, автопортрет рисуван със затворени очи и подобни. Най-важното в случая е, терапевтът да показва подкрепа, вяра и разбиране по отношение на материала и способностите на клиента.

Един друг аспект в подбора на изобразителния материал в терапевтичния процес е  непосредствеността. Когато клиентите директно моделират със своите пръсти глината или с ръце използват гваша, за да рисуват направо върху картината, това подканва често към непосредственото, директно, емоционално участие в процеса. Съвсем различно нпр. от ситуация, в която между изобразителната площ и ръката на клиента стои някакъв инструмент, четка, шпакла или молив. Но и тук, разбира се, има особености/разлики напр. сухият пастел е често по-мек и по-непосредствен от масления или от цветния молив или широките четки са „освобождаващи” от  тънки такива, които предразполагат към точност, съсредоточеност, контрол и детайлност. Разбира се всичко това е съобразено с конкретната ситуация и конкретния клиент или клиентка.

Когато обаче пред клиентите предстои да конкретизират и да се заемат с актуална емоция или конкретна вътрешна картина, много сполучливо за израза е рисуването с четка с дебела, добре усещаща се дървена дръжка. В такава ситуация е неподходящо сетивната работа с пръсти върху хартия. Подчинен на същия критерии за непосредственост е и офертата ми към клиенти, които искат внимателно и предпазливо  да стигнат до емоционалния си израз. На тях не предлагам също рисуването с пръсти, докато други с обратната на тази потребност подкрепям да изберат точно тази техника.

По правило клиентите подсказват сами. Често наблюдавам как по време на терапевтичния процес те започват с дистанцирани методи и в последствие, изненадващо дори за самите тях, стават все по-директни в изобразителните техники.

Най-чест повод, по който определям какъв материал или медия да предложа, са самите клиенти – техния език, техните жестове, техните „движения в сянка”[4]. Когато например някой клиент разказвайки притиска пръсти един към друг или постоянно ги свива към дланта, отваря и затваря ръката си, близко е до мисълта, „да му подам нещо в ръката”. Например предлагам къс глина и го приканвам :”Вземи парчето глина в ръка, и докато продължаваш да ми разказваш, остави ръцете си да правят с него каквото си искат.” В повечето случаи се променя качеството на вербалния изказ. Понякога оставям нещата така, а понякога, след известно време насочвам вниманието към това: „Погледни какво направиха ръцете ти от парчето глина. Сигурно има нещо общо с това, което те дерзае отвътре.”

Ако клиент, докато разказва, извива своите пръсти, сякаш изцежда нещо, предлагам кърпа, одеало или малка възглавница, за да може усещането, израза и придружаващата го емоция да стане по-четливо, понятно и явно. Ако клиент в своя език на тялото и жестове, призовава към силна, конфронтация насреща си и едновременно с това споделя за голямо напрежение и тежест, бих му предоставил насреща парче дърво, голям къс глина, голяма възглавница или матрак.

Когато клиенти в своя изказ, говорят много за  „оставяне по течението”, за отпускане, пропускане, пускане, допускане, бих им предложил акварелни бои или разредени бои за рисуване с пръсти. Когато клиент ми говори и едновременно с това телесно изразява, че нещо в него „работи”, а той/тя самия няма конкретна картина или представа, какво е това, бих предложил една от „случайните” методи, като например картина от петна.

Компетентността на самите клиенти е чудесно нещо. Затова не ми е нужно система от правила за прилаганите медии и материали. В повечето случаи клиентите сами ми предоставят решаващите насоки, кой материал и кое изразно средство да им предложа.

Видео към новото издание на книгата:

Личен сайт на автора : www.therapie-kreativ-baer.de

[1]  Превод на Глава 14.1 със съкращения

[2] Terapeutische Sandkasten, описан в книгата метод, глава 6.2

[3] Букв. превод от Sand-Tanz-Bild, описан в книгата метод, глава 10.3

[4] Букв. превод от Schattenbewegungen

Нов прием за обучителната програма на БААТ 2013/2014

Последвайте линка, за да видите описание на обучителната програма – етапи на обучението, екип, хорариум.

Краен срок за кандидатстване: 10 септември 2013

За да заявите желанието си за участие е необходимо да изпратите заявка за участие на посочения по-долу ел. адрес.

Начало на програмата 21-22 септември 2013

Максимален брой участници – 15 човека. Регистрацията приключва при запълване на бройката.

Продължителност на обучението: 2.5 години

Формат на работа: един уикенд месечно (събота и неделя).

Място на провеждане: гр. София, ул. „Цар Самуил”

Сертификат и правоспособност – след покриване на изискванията на програмата обучаемите получават сертификат и могат самостоятелно да практикуват  консултиране с методите на арт-терапията в рамките на професионална неклинична практика на социален работник, педагог, лекар, психолог и т.н. Желаещите могат да продължат обучението си за покриване на изискванията за професия психотерапевт.

За допълнителна информация: Валентина Маринова, секретар на БААТ – 0896 753837 и info.baat@gmail.com