Tag Archive for Доротея Панова

Интервю с Доротея Панова и Иван Павлов

Арт-терапията навлиза и се утвърждава все повече в България. 
Повече за метода и неговото приложение разказват в блиц-интервю 
двама от водещите специалисти и преподаватели от Българска 
асоциация по арт-терапия: Доротея Панова и Иван Павлов.

Интервюто е взето от Никол Танкова и е публикувано на сайта clinica.bg

Кога се налага арт-терапията по света и кога започва да се утвърждава в България?

Доротея Панова: През 40-те и 50-те години на миналия век, едновременно в Англия и в Америка, започва да се говори за арт-терапия. В Европа, по-специално в Англия, методът започва да прониква през учителите по изобразително изкуство, които оставяйки децата да рисуват свободно, виждат, че това има много благоприятен ефект върху цялостното им развитие. В САЩ арт-терапията се утвърждава през психиатричната практика. В един момент лекарите откриват, че има връзка между заболяването и това, което пациентите изобразяват. Едва през 80-те години в Англия навлиза регулация и арт-терапията придобива статут на професия. В България методът навлиза също през 80-те години, с първите тренинги със специалисти в сферата на психичното здраве. Идват арт-терапевти от Англия и обучават първите арт-терапевти у нас, като постепенно през 2006 година се формира Българска асоциация по арт-терапия.


Иван Павлов:
През 2006 година създаването на асоциацията беше подкрепено от председателя на Британската асоциация по арт-терапия, Дайан Уолър. Тя подкрепи създаването на асоциацията и супервизира програмите, по които се работи.

Какво представлява арт-терапията и какво приложение има?

Д.П.: За да отговорим на въпроса какво е арт-терапия, трябва първо да си отговорим какво не е. Нашите наблюдения са, че през последните 6 години се говори много за арт-терапия, но разбирането стои на доста ниско ниво. Един от големите митове е, че за да се занимаваш с арт-терапия трябва да имаш умения за рисуване. Арт-терапията не цели естетическо качество. Всъщност естетическото качество не е условие, напротив, дори може да бъде пречка, защото едно от важните неща е да се изразяваш през невербалния канал, какъвто е изкуството, и процесът да бъде спонтанен. Методът е изключително благоприятен за всякакъв контекст и има много широко приложение. Може да се работи с деца, с групи или семейства. Много е подходяща за хора с нисък социален статус или маргинализирани общности, защото не се изискват толкова добри умения за вербална комуникация, а напротив – целта е спонтанната експресия през невербалното. Може да се прилага и като занимателна терапия или форма на психотерапия с цел емоционално възстановяване, лечение или корекция. За деца със специални потребности методът е също много подходящ. Например при децата с аутизъм една от ключовите трудности е комуникацията, а през рисуването, имайки възможност контактът да бъде опосредстван през изкуството, той се улеснява и става предпоставка да се направи следващата стъпка.
И.П.: В основата си арт-терапията използва средствата на изобразителното изкуство, които целят да се създаде защитено пространство, една експресивна, автентична форма на изразяване и чрез нея да може да се започне процес на промяна. В зависимост от контекста може да е психокорекционна работа, психотерапия или личностово изразстване и промяна. Това е контолиран процес, който не разчита единствено и само на спонтанното изразяване, за разлика от рисуването. Водеща роля има психотерапевтът, но всъщност авторът на продукта е този, който има да изследва създаденото. Рисуването по правила не е арт-терапия. Арт-терапията дава възможност да изразиш себе си по начин, по който не можеш, когато говориш или действаш. Сесията има своя структура, особености, а ключовото е, че авторът е този, който трябва да обясни и интерпретира образа, за да може да бъде разтълкуван по по-адаптивен, продуктивен начин. Това е процес, който наподобява триъгълник – взаимодействие между терапевт, автор и продукт.

Art Therapy
Възможна ли е диагностика чрез арт-терапия?

Д.П.: Психодиагностиката е различен дял и представлява диагностичен инструмент с рисуване, в който има ясно разписани правила – следват се много строги указания, което не е арт-терапия. Арт-терапията има различни цели – човекът да се свърже по автентичен начин със себе си, да направи контакт със своите емоции по спонтанен начин, което няма как да бъде опосредствано чрез инструкции и определени цветове, а напротив – това е много флуиден процес. Има много спекулации около тези теми за цветове и форми, но арт-терапията стъпва върху чувството за правилност на клиента и върху неговата интерпретация. Терапевтът подкрепя този процес и го разширява, за да може човек да се свърже със своите преживявания.
И.П.: Диагностика не е приложима в клиничния смисъл на думата, въпреки че в контекста на психиатрията и клиничната практика определени рисунки биха могли да бъдат ползвани като диагностичен материал. Има методики, които биха могли да изследват определени сфери от развитието, но това не е арт-терапия. Има много ясно диференциране на арт-терапията от диагностиката чрез рисунки. Терапевтът може да задава въпроси върху продукта, но не се поставя акцент единствено върху това, което е нарисувано – цветовете и формите.
Карл Юнг казва, че изкуството извежда от човек неосъзнатите равнища. Практиката ви потвърждава ли това?
Д.П.: Има центрове в мозъка, до които нямаме достъп през вербалния канал. Това могат да бъдат травматични преживявания, които сме изтласкали, защото са твърде болезнени, много силни емоции, които ни е трудно да вербализираме, а през рисуването стигаме до тях по един щадящ начин.
И.П.: Много ценно е, че през средствата на изобразителното изкуство може да се достигне не само до тези болезнени нагласи и емоции, но и до потенциала, до силните страни на детето или възрастния, които да не са достатъчно развити от него. Може да се работи в няколко посоки, в зависимост от конкретния случай, човек или проблем.
Арт- терапията може ли да помага на физически страдания и болки?
И.П.: Тялото ни е единно цяло – психика и тяло. Когато изпитваме физическа болка, се променя емоционалното ни състояние; когато имаме емоционален проблем, това рефлектира върху тялото ни. Това взаимодействие между тяло и психика се ползва много активно, когато има физически оплаквания. Може да се постигне подобрение в определени заболявания, които са в сферата на психосоматичните заболявания. При хора със силни физически страдания те могат да бъдат оползотворени чрез арт-терапията. Тя се ползва много активно в различни болнични заведения, в психиатрични клиники. От практиката си мога да удостоверя, че арт-терапията може да бъде изключително мощен метод, който да подпомогне цялостното лечение. Има много изследвания, които удостоверяват, че ако процесът е професионално воден, много тежки заболявания се повлияват. Изследвания в САЩ сочат, че дори терминално болни подобряват своето състояние, защото това се отразява пряко върху имунната им система и общото състояние.
Д.П.: Има изследвания, които показват, че при силен страх в мозъка се активизират същите центрове, които се задействат и при физическа болка. Визуалното е мощен канал – това, което виждаме, мозъкът възприема като реалност.
Индивидуалните или груповите занимания са по-резултатни?
Д.П.: Първо трябва да знаем какви са индивидуалните потребности на човек. И двете имат своето място.
И.П.: Лично аз предпочитам груповата форма, тъй като групата е много мощен ресурс за промяна. Самите ние като човешки същества имаме нужда от контакт с други хора, за да можем да развиваме себе си, но и индивидуалните и груповите занимания имат своето място в арт-терапията.
Има ли заложена програма – времетраене на сеанса? Колко сеанса са нужни?
Д.П.: Индивидуално е. Няма как да има строга рамка. Около час трае индивидуалната сесия и между час и половина-два груповата сесия, но това не е задължително. Работим с вътрешния процес на хората и всеки има индивидуален ритъм. Работата на терапевта не е да забавя или забързва работата, а да следва личното темпо. Често настъпва промяна още след първите сесии, което е знак, че се движим в правилната посока, но е нужно време, за да се постигнат трайни резултати.
И.П.: Промяната е един бавен процес и е необходимо време. Една психотерапевтична сесия не е достатъчна, за да се случи промяната. Няма строга рамка – има структура, но когато работим с хора, ние сме ориентирани към темпото за промяна на самия човек.
Предстои лятна школа по арт-терапия. Какво представлява тя?
И.П.: Това е ежегодно събитие, което асоциацията организира. То е част от редицата събития, които организираме. Всеки месец има семинар от цикъла ,,Въведение в арт-терапията”. Всяка година, в рамките на 3-4 дни има лятна школа, а отделно имаме обучителни програми на 2 нива: консултантско ниво и следващо ниво – психотерапевт.

Лятна школа по арт-терапия 2016, София

ЛЯТНА ШКОЛА ПО АРТ-ТЕРАПИЯ 2016

20140626_201319През месец юни Българската асоциация по Арт-терапия ще проведе станалата вече традиция Лятна школа по арт-терапия с водеща тема:

“ПРИЛОЖЕНИЯ, ТЕХНИКИ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ПРАКТИЧЕСКАТА АРТ-ТЕРАПИЯ ПРИ РАБОТА С ИНДИВИДИ, СЕМЕЙСТВА И ГРУПИ”

Дати на провеждане 2930 юни и 01 юли, от 15.30 до 20 часа в град София, ул. Княз Борис I № 122, ет.2

Краен срок за записване – 27 юни 2016

Пълен текст на обявата можете да видите ТУК.

Oсновни принципи и възможности на системната арт-терапия като метод в консултирането, град Пловдив

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 22 април 2016, град Пловдив

Краен срок за записване – 18 април 2016

Водещ: Доротея Панова

Повече за семинара ТУК

Oсновни принципи и възможности на системната арт-терапия като метод в консултирането, град София

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 25 март 2016, град София

Краен срок за записване – 21 март 2016

Водещ: Доротея Панова

Повече за семинара ТУК

Арт-терапията като метод при работа с деца със специални потребности, град Пловдив

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 25 февруари 2016, град Пловдив

Краен срок за записване – 22 февруари 2016

Водещ: Доротея Панова

Повече за семинара ТУК

„Рисунките говорят” – силата на невербалната експресия при работа с деца

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 29 януари 2016, град София

Краен срок за записване – 28 януари 2016

Водещ: Доротея Панова

Повече за семинара ТУК

Рисунките „говорят” – силата на невербалната експресия при работа с деца, град Пловдив

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 17 декември 2015, град Пловдив

Краен срок за записване – 16 декември 2015

Водещ: Доротея Панова

Повече за семинара тук – пълен текст на обявата

Използване на символи, образи и метафори в арт-терапията, град София

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 20 ноември 2015, град София

Краен срок за записване – 19 ноември 2015

Водещ: Доротея Панова

Повече за семинара тук – пълен текст на обявата

Билатерално рисуване – саморегулация на травматични преживявания

Източник http://www.cathymalchiodi.com/

Превод: Доротея Панова, арт психотерапевт, преподавател към Българска асоциация по арт-терапия

Нека рисуваме с силата на двете си ръце, за да модулираме стреса

В работата с оцелели от остри и повтарящи травматични събития през последните няколко десетилетия, аз винаги следя за капацитета за саморегулация на пациента по време на целия ни съвместен работен процес.

Саморегулацията е термин използван не само за описване на капацитета за контрол на нечии импулси, но и за възможността на дадения индивид да бъде в състояние да успокои реакциите на организма си спрямо стреса съпровождащ травматичното събитие. Това е способността да се модулират афективни, сетивни и соматични реакции, които оказват влияние на цялостното функциониране на индивида включително емоционално и когнитивно. Тази способност се съотнася и до тези функции на мозъка, които са свързани с контрола върху импулсите – забавяне и/или отлагане на действия или иницииране на такива, когато е необходимо въпреки нежеланието и вътрешна съпротива. Билатерално буквално означава „включване и на двете страни”. Сензорната интеграция често се свързва с билатерални техники в подкрепа на развиване на сензорни усещания с методите на занимателната терапия.

Има данни, че форми на билатерална стимулация или движение могат да бъдат ефективни процеса на възстановяване от психологически травми чрез ангажиране на напречна хемисферна активност в мозъка (Шапиро 2001) и в арт-терапията благодарение на възможността за повторно свързване на „мисли” и „чувства” (Malchiodi, 2003/2011) през сензорно базирания процес включващ изработването на даден продукт.

Този тип дейности имат влияние при възстановяването от травматични събития, защото при повечето хората лимбичната система и дясната хемисфера са превъзбудени от актуалното преживяване или от спомена за травмата. Казано накратко специфичния процес на билатерална стимулация подпомага за урегулиране тялото и мозъка и по този начин позволява експлицитната памет да се свърже отново с имплицитната.

Билатералното рисуване е арт базирана дейност, позната от средата на 19 век, която има саморегулиращо свойство за тялото – подобно на ходенето, карането на колело, свиренето на барабани.

Някои арт терапевти съотнасят билатералното рисуване до „драскане с двете ръце едновременно”, защото няма изискване да се нарисува картина или образ, а да се включат и двете ръце в спонтанно рисуване с пастел, тебешир или друг лесен за манипулация материал. Подобно на много арт терапевти, аз също ползвам тази техника и всъщност я познавам още от колежа, където се ползваше като форма на „разпускане” преди да започнем да рисуваме.

Флоренция Кейн (1951) е един от първите експресивни арт терапевти, който изследва връзката между свободното драскане върху хартия и кинестетичното усещане от движението, и цялостното преживяване на този процес.

В работата си с деца и възрастни в средата на 20-ти век, Кейн изхожда от хипотезата, че е важно клиентът да бъде включен чрез движение, което се простира отвъд границите на ръцете и обхваща цялото тяло в естествен ритъм. И по-специално тя призовава към големи и плавни люлеещи се жестове, които идват от рамото, лакътя или китката.

От една страна имаме за цел да стимулираме креативност и в същото време това е и акт на формиране на възстановителен капацитет за подкрепа намиране на здравословен ритъм за тялото и психиката. С други думи, тези ритмични движения могат да бъдат практикувани във въздуха и след това да се прехвърлят на хартия с материали за рисуване.

Аз вярвам, че под ръководството на специалист билатералното рисуване е ефективен метод за саморегулация. То може да бъде ползвано и като базисна техника в арт терапевтичната работа, защото по иновативен и незастрашаващ начин формира преживяването и преработването на травматични преживявания. Като експресивна арт интервенция билатералната работа може да включва ползване на интензивни жестове и големи мускулни групи. Музика може да се ползва с цел подобряване и/или смяна на динамиката в работния процес и стимулиране и ангажиране на клиента на кинестетична ниво.

Билатералната експресивна работа е полезна и при двата типа реакции към травмиращи събития (борба или бягство). В единия случай това са хора, който много лесно се активират и са склонни към агресивни прояви, а в противоположния край на спектъра са тези, които реагират на дистреса със ступор. И тук идва необходимостта от преживяване включващо движение с цел да се намали усещането, че са в капан, отхвърлени и в невъзможност за социално свързване.

Правенето на знаци или жестове на хартия с двете ръце едновременно дава възможност вниманието да бъде изместено от изтощителното усещане в тялото към различен ориентиран към действие и себеовластяващ фокус.

Целият този процес обединява и допълва първоначално изследваните от Кейн преживяване на «разпускане» от преди почти седем десетилетия назад и обяснява предимството и силата на билатералната работа да променя вътрешния ритъм на човека за саморегулация и благополучие.

Бъдете добре и рисувайте с двете части на мозъка си.

Арт-терапията като метод за подкрепа на деца, свидетели на домашно насилие, град Пловдив

Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”

Дата на провеждане – 23 октомври 2015, град Пловдив

Краен срок за записване – 20 октомври 2015

Водещ: Доротея Панова

Повече за семинара тук – пълен текст на обявата