Българска асоциация по арт-терапия стартира краткосрочна обучителна програма – “Използване на арт-терапевтични методи при работа с деца, възрастни хора и семейства” в град Пловдив.
Подробно описание на обучителната програма, можете да намерите ТУК.
За повече информация 0893 58 32 31 – Доротея Панова или на doroteia@arttherapy-bulgaria.org
Ако желаете да кандидатствате за участие, изпратете попълнена заявка за участие на посочения по-горе адрес не по-късно от 30 септември 2017 г.
Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 29 септември 2017, град София
Краен срок за записване – 28 септември 2017
Водещ: Доротея Панова
Повече за семинара ТУК
Дата на провеждане – 27 април 2017, град София
Краен срок за записване – 26 април 2017
Водещ: Доротея Панова
Повече за семинара ТУК
Дата на провеждане – 17 февруари 2017, град София
Краен срок за записване – 16 февруари 2017
Водещ: Доротея Панова
Повече за семинара ТУК
Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 17 декември 2016, град София
Краен срок за записване – 16 декември 2016
Водещ: Доротея Панова
Повече за семинара ТУК
Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 29 ноември 2016, град Пловдив
Краен срок за записване – 28 ноември 2015
Водещ: Доротея Панова
Повече за семинара ТУК
Арт-терапията навлиза и се утвърждава все повече в България. Повече за метода и неговото приложение разказват в блиц-интервю двама от водещите специалисти и преподаватели от Българска асоциация по арт-терапия: Доротея Панова и Иван Павлов.
Интервюто е взето от Никол Танкова и е публикувано на сайта clinica.bg
Кога се налага арт-терапията по света и кога започва да се утвърждава в България?
Доротея Панова: През 40-те и 50-те години на миналия век, едновременно в Англия и в Америка, започва да се говори за арт-терапия. В Европа, по-специално в Англия, методът започва да прониква през учителите по изобразително изкуство, които оставяйки децата да рисуват свободно, виждат, че това има много благоприятен ефект върху цялостното им развитие. В САЩ арт-терапията се утвърждава през психиатричната практика. В един момент лекарите откриват, че има връзка между заболяването и това, което пациентите изобразяват. Едва през 80-те години в Англия навлиза регулация и арт-терапията придобива статут на професия. В България методът навлиза също през 80-те години, с първите тренинги със специалисти в сферата на психичното здраве. Идват арт-терапевти от Англия и обучават първите арт-терапевти у нас, като постепенно през 2006 година се формира Българска асоциация по арт-терапия.
Иван Павлов: През 2006 година създаването на асоциацията беше подкрепено от председателя на Британската асоциация по арт-терапия, Дайан Уолър. Тя подкрепи създаването на асоциацията и супервизира програмите, по които се работи.
Какво представлява арт-терапията и какво приложение има?
Д.П.: За да отговорим на въпроса какво е арт-терапия, трябва първо да си отговорим какво не е. Нашите наблюдения са, че през последните 6 години се говори много за арт-терапия, но разбирането стои на доста ниско ниво. Един от големите митове е, че за да се занимаваш с арт-терапия трябва да имаш умения за рисуване. Арт-терапията не цели естетическо качество. Всъщност естетическото качество не е условие, напротив, дори може да бъде пречка, защото едно от важните неща е да се изразяваш през невербалния канал, какъвто е изкуството, и процесът да бъде спонтанен. Методът е изключително благоприятен за всякакъв контекст и има много широко приложение. Може да се работи с деца, с групи или семейства. Много е подходяща за хора с нисък социален статус или маргинализирани общности, защото не се изискват толкова добри умения за вербална комуникация, а напротив – целта е спонтанната експресия през невербалното. Може да се прилага и като занимателна терапия или форма на психотерапия с цел емоционално възстановяване, лечение или корекция. За деца със специални потребности методът е също много подходящ. Например при децата с аутизъм една от ключовите трудности е комуникацията, а през рисуването, имайки възможност контактът да бъде опосредстван през изкуството, той се улеснява и става предпоставка да се направи следващата стъпка.
И.П.: В основата си арт-терапията използва средствата на изобразителното изкуство, които целят да се създаде защитено пространство, една експресивна, автентична форма на изразяване и чрез нея да може да се започне процес на промяна. В зависимост от контекста може да е психокорекционна работа, психотерапия или личностово изразстване и промяна. Това е контолиран процес, който не разчита единствено и само на спонтанното изразяване, за разлика от рисуването. Водеща роля има психотерапевтът, но всъщност авторът на продукта е този, който има да изследва създаденото. Рисуването по правила не е арт-терапия. Арт-терапията дава възможност да изразиш себе си по начин, по който не можеш, когато говориш или действаш. Сесията има своя структура, особености, а ключовото е, че авторът е този, който трябва да обясни и интерпретира образа, за да може да бъде разтълкуван по по-адаптивен, продуктивен начин. Това е процес, който наподобява триъгълник – взаимодействие между терапевт, автор и продукт.
Възможна ли е диагностика чрез арт-терапия?
Д.П.: Психодиагностиката е различен дял и представлява диагностичен инструмент с рисуване, в който има ясно разписани правила – следват се много строги указания, което не е арт-терапия. Арт-терапията има различни цели – човекът да се свърже по автентичен начин със себе си, да направи контакт със своите емоции по спонтанен начин, което няма как да бъде опосредствано чрез инструкции и определени цветове, а напротив – това е много флуиден процес. Има много спекулации около тези теми за цветове и форми, но арт-терапията стъпва върху чувството за правилност на клиента и върху неговата интерпретация. Терапевтът подкрепя този процес и го разширява, за да може човек да се свърже със своите преживявания.
И.П.: Диагностика не е приложима в клиничния смисъл на думата, въпреки че в контекста на психиатрията и клиничната практика определени рисунки биха могли да бъдат ползвани като диагностичен материал. Има методики, които биха могли да изследват определени сфери от развитието, но това не е арт-терапия. Има много ясно диференциране на арт-терапията от диагностиката чрез рисунки. Терапевтът може да задава въпроси върху продукта, но не се поставя акцент единствено върху това, което е нарисувано – цветовете и формите.
Карл Юнг казва, че изкуството извежда от човек неосъзнатите равнища. Практиката ви потвърждава ли това?
Д.П.: Има центрове в мозъка, до които нямаме достъп през вербалния канал. Това могат да бъдат травматични преживявания, които сме изтласкали, защото са твърде болезнени, много силни емоции, които ни е трудно да вербализираме, а през рисуването стигаме до тях по един щадящ начин.
И.П.: Много ценно е, че през средствата на изобразителното изкуство може да се достигне не само до тези болезнени нагласи и емоции, но и до потенциала, до силните страни на детето или възрастния, които да не са достатъчно развити от него. Може да се работи в няколко посоки, в зависимост от конкретния случай, човек или проблем.
Арт- терапията може ли да помага на физически страдания и болки?
И.П.: Тялото ни е единно цяло – психика и тяло. Когато изпитваме физическа болка, се променя емоционалното ни състояние; когато имаме емоционален проблем, това рефлектира върху тялото ни. Това взаимодействие между тяло и психика се ползва много активно, когато има физически оплаквания. Може да се постигне подобрение в определени заболявания, които са в сферата на психосоматичните заболявания. При хора със силни физически страдания те могат да бъдат оползотворени чрез арт-терапията. Тя се ползва много активно в различни болнични заведения, в психиатрични клиники. От практиката си мога да удостоверя, че арт-терапията може да бъде изключително мощен метод, който да подпомогне цялостното лечение. Има много изследвания, които удостоверяват, че ако процесът е професионално воден, много тежки заболявания се повлияват. Изследвания в САЩ сочат, че дори терминално болни подобряват своето състояние, защото това се отразява пряко върху имунната им система и общото състояние.
Д.П.: Има изследвания, които показват, че при силен страх в мозъка се активизират същите центрове, които се задействат и при физическа болка. Визуалното е мощен канал – това, което виждаме, мозъкът възприема като реалност.
Индивидуалните или груповите занимания са по-резултатни?
Д.П.: Първо трябва да знаем какви са индивидуалните потребности на човек. И двете имат своето място.
И.П.: Лично аз предпочитам груповата форма, тъй като групата е много мощен ресурс за промяна. Самите ние като човешки същества имаме нужда от контакт с други хора, за да можем да развиваме себе си, но и индивидуалните и груповите занимания имат своето място в арт-терапията.
Има ли заложена програма – времетраене на сеанса? Колко сеанса са нужни?
Д.П.: Индивидуално е. Няма как да има строга рамка. Около час трае индивидуалната сесия и между час и половина-два груповата сесия, но това не е задължително. Работим с вътрешния процес на хората и всеки има индивидуален ритъм. Работата на терапевта не е да забавя или забързва работата, а да следва личното темпо. Често настъпва промяна още след първите сесии, което е знак, че се движим в правилната посока, но е нужно време, за да се постигнат трайни резултати.
И.П.: Промяната е един бавен процес и е необходимо време. Една психотерапевтична сесия не е достатъчна, за да се случи промяната. Няма строга рамка – има структура, но когато работим с хора, ние сме ориентирани към темпото за промяна на самия човек.
Предстои лятна школа по арт-терапия. Какво представлява тя?
И.П.: Това е ежегодно събитие, което асоциацията организира. То е част от редицата събития, които организираме. Всеки месец има семинар от цикъла ,,Въведение в арт-терапията”. Всяка година, в рамките на 3-4 дни има лятна школа, а отделно имаме обучителни програми на 2 нива: консултантско ниво и следващо ниво – психотерапевт.
ЛЯТНА ШКОЛА ПО АРТ-ТЕРАПИЯ 2016
През месец юни Българската асоциация по Арт-терапия ще проведе станалата вече традиция Лятна школа по арт-терапия с водеща тема:
“ПРИЛОЖЕНИЯ, ТЕХНИКИ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ПРАКТИЧЕСКАТА АРТ-ТЕРАПИЯ ПРИ РАБОТА С ИНДИВИДИ, СЕМЕЙСТВА И ГРУПИ”
Дати на провеждане 29–30 юни и 01 юли, от 15.30 до 20 часа в град София, ул. Княз Борис I № 122, ет.2
Краен срок за записване – 27 юни 2016
Пълен текст на обявата можете да видите ТУК.
Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 22 април 2016, град Пловдив
Краен срок за записване – 18 април 2016
Водещ: Доротея Панова
Повече за семинара ТУК
Практически семинар от поредицата “Въведение в арт-терапията”
Дата на провеждане – 25 март 2016, град София
Краен срок за записване – 21 март 2016
Водещ: Доротея Панова
Повече за семинара ТУК