Интеграция и социално включване на деца от ромска общност, живеещи в условия на крайна бедност

Времетраене на проекта: 18 март – 28 юни 2013

Целева група – деца, настанени заедно със семействата си в Дом за временно настаняване на бездомни хора към Столична община, кв. “Красна поляна”, ул. “Рижки проход”.

Финансираща институция – Столична община

Дейности по проекта – творчески и образователни дейности с децата от дома, два пъти седмично в рамките на три месеца.

Според Националната стратегия за детето2008-20128 „Последица от бедността при децата е също така нарушаване на техните права и лишаването им от равни възможности за бъдещо развитие. От друга страна нарушаването на основни права на децата по различни причини (различни форми на дискриминация) е предпоставка за бедност. Друго следствие от бедността е, че тя влияе индиректно върху процеса на социализация.” Бедността е основна причина за повишаване на риска от маргинализация, извършване на противообществени прояви, употреба на наркотици и алкохол и др. от деца в семейства в тежка икономическа ситуация. В същото време повишаването на самочувствието на децата, включването им в развиващи и стимулиращи развитието им дейности допринася за минимизиране на степента на социална изключеност и отпадане от училище. В Националната стратегия за борба с наркотиците 2009-2013 също е посочено, че бедността и социалната изключеност, в това число ранното отпадане от училище, е рисков фактор за децата и младежите за употреба на психоактивни вещества. В доклада на Световната здравна организация за 2009 бедността е описана като основен фактор, който влияе за психичното здраве на обществото.

С тях ще се реализира краткосрочна програма по селективна превенция, която цели предотвратяване на ранното им отпадане от училище, развиване на личностови умения за общуване, социализация и интеграция.
Това успешно води до по-голяма устойчивост на децата в периоди на криза, постъпване и задържане в детските градини и училищата,  развиване на нагласа към образованието като ценност, както и умения за себеотстояване.

През 2009-2010 Българска асоциация по арт-терапия (БААТ) беше партньор по проект “Психо-социална превенция и укрепване на психичното здраве на деца в риск” на Психотерапевтичен институт по социална екология на личността (ПИСЕЛ).

БААТ беше привлечена поради  опита си в реализирането на дейности по превенция за деца и родители, които включват използването на методите на арт-терапията.

Цели на проекта

Да се намалят рисковете за психичното развитие на деца на родител с психично заболяване и да се създадат трайни психо-социални  условия за  укрепване на  психичното им здраве.

Да се подпомогне преработването на психо-травмените преживявания на децата и да се „екипират” с нови  психологични, социални и инструментални умения и личностни стратегии за справяне със стресогенни жизнени събития.

Да се оптимизира семейната среда на децата и да се подпомогне създаването на подкрепяща среда от връстници.

Да се реализират услуги, подпомагащи психо-социалната рехабилитация на родителя с психично увреждане, намаляване последствията от психиатрични кризи, пластично преразпределяне на родителските роли, ползване  ресурсите на непосредственото обкръжение на семейството.

Да се повиши чувствителността на семейства със сходни проблеми от цялата страна, на доброволци и на медицински персонал към потребностите на децата в повишен риск и да се запознаят с адекватни превантивни методи.

Да се мобилизират ресурсите на семействата за привличане на партньори към активности за защита правата на хора с увреждания, за намаляване на стигматизацията и нарастване осъзнатостта за масово наличните в социалния  ни контекст дискриминационни нагласи и практики към „различните”.

Изборът на приоритетната област на проекта е свързан с това, че напълно изповядваме възгледа, лансиран от СЗО през 2009 г., че психичното здраве се явява ключът към здравето въобще, както и към социалните въпроси и е „абсолютно фундаментално” за това как функционират цели общества.

Практиката показва, че децата, един от родителите на които е с психично разстройство са високо рисков  контингент по отношение на психичното здраве.

Това е особено валидно, когато към момента на избухване на психичната болест на родителя са на възраст между  6 и 10 години. Това е период, в който семейството е основната „референтна среда” за детето.

Първият епизод на психиатрична криза, има най- травматично влияние върху детето. Тогава потребността на детето от емоционална подкрепа е най-голяма, а същевременно изградените канали за получаване на такава, се разпадат. Вниманието на здравия родител е прекомерно иззето от проявите на партньора му, същевременно собственият му стрес и объркване са големи, защото той самият има нужда от помощ. Липсата на познание и модели за това как да говори с детето по това драматично за семейството събитие, води понякога към прекомерно споделяне с него, а в други случаи – в подценяващи чувствителността на детето към случващото се, опити за запазване на пълна тайна. Доверието ерозира, а детето понася едно непосилно бреме от високи нива на страх, тревожност, тъга. Същевременно, поради тежката стигма върху психичните разстройства, детето най-често изпитва срам да споделя с приятели, съученици, учител.

Проектът се финансира по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

През 2008 Българска асоциация по арт-терапия реализира проект “Превенция на употребата на наркотици”, финансиран от Държавната агенция за защита на децата.

Основните дейности по проекта бяха:

Създаване на помагало за социални работници „Познатият и непознат тийнейджър”.

Провеждане на двудневен семинар за 60 социални работници от отдели за закрила на детето в София и страната.

Дискутирани теми със социалните работници

• Същност и принципи на превантивната работа
• Рискови и протективни фактори
• Етапи  на зависимо поведение
• Юношите и периода на израстване
• Ролята на семейството – динамика на семейните взаимоотношения при зависимост
• Ролята на социалния работник при консултиране на деца и  родители
• Специализирани институции за превенция и лечение на зависимости

Темите, които предизвикаха най-голям интерес сред участниците бяха:

• Как да мотивираме  семейството за съвместна  работа
• Етапи на за зависимо поведение – психологически характеристики
• Ролята  на  социалния работник  при работа по конкретен случай

 Постигнати резултати:

• Запознаване с основни понятия и принципи  в областта на превенцията и лечението на зависимостите
• Очертаване на ролята на социалния работник при работа със случаи на употреба на наркотици от деца
• Отработване на конкретни ситуации при осъществяването на първи контакт с клиентите.

 Екип на проекта:

Валентина Маринова, психолог, фамилен психотерапевт, председател на БААТ, ръководител на Превантивен отдел към Превантивно – информационен център по проблемите на наркоманиите – гр. София

Женя Георгиева, психолог, фамилен психотерапевт, преподавател в катедра „Превантивна медицина” към факултета по Обществено здраве на Медицински университет – гр. София

Александрина Алексова, психолог, психодрама терапевт, ръководител отдел „Международни дейности и изследвания” към Превантивно – информационен център по проблемите на наркоманиите – гр. София

Антоанета Христова, психолог, асистент терапевт, главен координатор към Областен съвет по наркотични вещества – гр. София

Препоръки на екипа, работил по проекта:

Налице е работа при изключителен стрес на социалните работници от отделите, липса на подкрепяща среда и супервизия, невъзможност за пълноценна и задълбочена работа по конкретни случаи поради големия обем от административна работа, с която те работят. Предложения на екипа:

• Целенасочено и дългосрочно обучение на социалните работници по темата предвид нейната сложност и относителна новост в областта на социалната работа;
• Привличане на специалисти от професионални неправителствени организации в конкретната работа със случаи на употреба и злоупотреба с наркотични вещества в полза на работата на социалните работници;
• Фокус на работата е администрирането, а не консултирането, което затруднява адекватното оценяване на случаите;
• Силно влияние на външни за социалните работници фактори при взимането на решения  – по високостоящи институции, например ДСП;
• Наблюдават се белези на професионално прегаряне и високо ниво на стрес, вероятно произтичащи от „заливане” с различни случаи изкисващи взаимно изключващи реакции и действия от страна на социалните работници (от санкциониращи до подкрепящи);
• Формата на обучението като продължителност е изключително недостатъчна. Необходимо е продължение на обучението  с цел развиване на  специфични умения за консултиране в областта на зависимостите.

 

 

През 2006-2008 г. Българска асоциация по арт-терапия (БААТ) беше партньор на Психотерапевтичен институт по социална екология на личността (ПИСЕЛ) по проект финансиран от мобилния оператор Глобул „Да чуем детските мечти”. Проектът беше насочен към няколко дома за деца лишени от родителски грижи. Екипът на ПИСЕЛ и БААТ реализираха проектните си дейности в дом „Пеню и Мария Велкови” в град Велико Търново и дом “А. Златарски” в град Враца. В проекта взеха участие 60 деца, 28 от които със специфични образователни нужди. Екипът по проекта използваше в работата си арт терапевтични методи като целта беше да се открият личните интереси на децата в областта на изкуствата и да им се даде възможност те да намерят собствен начин за изразяване. Акцентът беше не върху крайния резултат, а върху творческия процес и взаимодействието с другите деца. Нашата работа беше насочена към развиване на силните страни на децата, отглеждани в дома и използване на ресурсите на системата, в която те живеят за здравословно израстване и пълноценното им интегриране в обществото. Участие в проекта взеха и възпитателите на двата дома, с които бях проведени семинари и супервизия по заявени от тях случаи. В края на всяка проектна година екипът направи изложби от рисунките на децата.

Дейностите по проекта “Да чуем детските мечти” целяха:

• стимулиране на креативността и емоционалната  интелигентност на децата, включваща контакт с вътрешния им свят, разпознаване на емоциите и потребностите им и развиването на нагласа на уважение към тях;

• способност за израз на емоции, потребности, стремления чрез художествени средства, и на тази база – по- адекватен израз и в реалния контакт с връстници и в контакта с авторитети;

• стимулиране на личностния идентитет, себепознание, себеуважение, стъпки към автономност на децата;

• стимулиране на конструктивни и кооперативни тенденции в контакта с връстниците (оползотворяване на този контакт, превръщането му в силна страна на тези деца, вместо непрекъснатата конкурентност и борба за вниманието на възрастните);

•  промяна на позицията, която заемат във взаимодействия с „външния” (спрямо Дома) свят – от позиция на „вечно получаващи” (милосърдие, съпреживяване, помощ) към позиция на осъзнаване на силните си страни и осъзнаване на полезността на контакта с тях за другия, за  неговото личностно израстване – т.е. към позиция на хора, които имат какво да дадат на околния свят, именно чрез различието;

• освобождаване от чувството за вина, характерно за тези деца и юноши;

• способност да изискват зачитане на диспривилегироваността си.

Тази специфична практическа работа отговаря пряко на потребностите за себеприемане, развитие на емоционална та компетентност и адекватно себеизразяване на децата, които живеят в институция.

По-точното отразяване и отговаряне на потребностите се осигури от координирането на работата с децата и тази с персонала.

ЦЕЛИТЕ и ЗАДАЧИТЕ на работата са:

в АРТИСТИЧЕН аспект

Откриване на лични интереси в областта на изкуствата и намиране на собствен  начин за изразяване чрез тях. Акцентът беше не върху крайния резултат, а върху творческия процес и взаимодействието с другите.

в СОЦИАЛЕН аспект

Развиване на силните страни на децата, отглеждани в дома и използване на ресурсите на системата, в която те живеят за здравословно израстване и пълноценното им интегриране в обществото.

Какви проблеми решава тази работа с децата?

Маскирането на по-уязвиите емоции (вина, тъга, тревожност), които децата са свикнали да потискат и пренасочват, зад изблици на  „сила”/гняв, протестен тип повдения, себедеструктивност.

Преодоляването на тази проблематика може да стана чрез постепенен процес и колаборация от страна на персонала, успоредно развиващ уменията си за посрещане на емоционалните потребности на децата.

Друг тип проблематика са реакците на „външния свят” – реакции на съученици от масовото училище, посещавано от децата, от позиции в които те са поставени от  учители и директори на тези училища – било от прекалена загриженост към тях, било обратно – от отграничаване от тях. Както и от родители, с които те влизат в контакт, които не са подготвени за посрещане на изразността, развивана от децата.

Една от темите на творческата работа беше насочена към изобразяване на личното емоционално възприятие на града, в който е разположен Дома.

В края на проекта бяха отчетени конкретни поведенчески промени в децата като: намаляване на себедеструктивни прояви, по-ползотворни отношения между децата и възпитателите, нарастване на инциативността в творческия процес и др.

Управлянието на проекта се реализира от Фондация “Помощ за благотворителността в България”.