Приложение на методи от арт-терапията в училищна среда Иван Павлов – системен фамилен и арт-психотерапевт Българска асоциация по арт-терапия
Annotation
The beginning of Art Therapy in Bulgaria was before the Changes in 1989 due to one of the pioneers of Art therapy in the world – professor Daina Waller and Daniel Lamli. Professor D. Waller was the Chairman of the Department in Art Therapy in London. Daniel Lamli was a professional who did a reform in British schools, implementing art therapy methods in classes of arts. The methods of art therapy are very popular in working with children. They could be a powerful tool for expression, for developing particular skills and increasing emotional competence of children. That discover a new opportunities of using art therapy into educational system, not as a therapeutic method, but as a tool for doing changes, prevention and personal development.
Арт-терапията е метод на лечение, който използва художественото творчество.Несъмнената привлекателност на арт-терапията за съвременния човек, който използва основно вербалния канал на комуникация, се състои в това, че тя използва езика на визуалната и пластична експресия. Съвременната арт-терапия с цялото си разнообразие и връзка с разнообразните културни феномени стои най-близко до първобитното, „примитивното” изкуство. Последното, както и арт- терапията се основава на спонтанното самоизразяване и в известен смисъл игнорира естетическите критерии и оценка на резултатите. И за двете е важен процесът на творчество, незадържан от никакви условности, искренността и пълнотата на самоизразяването, а не крайния продукт и неговата оценка от аудиторията. Методите на изобразителното изкуство са и едни от най-често използването при работа с деца. Те могат да бъдат изключително мощен инструмент за изразяване на различни преживявания, развиване на конкретни умения, повишавате на емоционалната компетентност на децата. За да се използват като средство, различно от рисуването, е необходимо да се познават основните принципи на работа при използване на занимателната арт-терапия и да е налице задълбочен психологически тренинг. Архаичните форми на изкуството като праобраз на съвременната арт-терапия са се съхранили най-вече в народното творчество. Закономерно за развитието на арт-терапията определена роля е изиграл интересът към детското, „примитивното” изкуство в края на XX век. Възникнали са нови подходи при художественото образование на децата, които слагат акцент върху свободното самоизразяване. Marion Richardson за да стимулира спонтанното самоизразяване при децата, е използвала „техниката на затворените очи”. Тя е предполагала, че когато децата са със затворени очи по-лесно се свързват с вътрешният си свят. Успоредно с дейноста на педагози, художници и лекари, които изучавали творчеството на децата и хората с психични разстройства, развитието на арт-терапевтичното направление се подготвяло и от привържиниците на психодинамичното направление, като Margaret Naumburg и Carl Jung.
- Naumburg се счита за основателка на арт-терапевтичното направление в САЩ. Тя имала психологическо образование, след което специализира психоанализа. В процеса на своята работа M. Naumburg започва да използва термина „арт-терапия”. Тя разглежда арт-терапията главно от гледна точка на психоаналитичния подход, като техника позволяваща на човек да изрази своите вътрешнопсихични конфликти във визуална форма и постепенно да преминава към тяхното осъзнаване и вербализация.
Edith Kramer, чието първо образование е учител по рисуване, е работила в САЩ през същите години, както и M. Naumburg. Нейният възглед бил доста различен.
- Kramer била убедена, че изобразителните дейности имат лечебен потенциал с това, че те предоставят на човек възможност за усвояване на нови форми на опит. Отново да преживее водещите вътрешнопсихични конфликти и постепенно да премине към тяхното разрешаване.
К. Юнг има голяма роля за установяване на тези форми на психотерапия, които използват изобразителните работи на пациентите. Макар че никога не се отъждествявал с арт- терапията, неговите идеи са оказали огромно влияние върху мисленето и формата на работа на много арт-терапевти. Принципно значение има това, че той разглеждал символният език на изобразителното изкуство като най-адекватния начин за изразяване на личното и колективното несъзнателно, много по-добър, точен и гъвкав отколкото вербалното изразяване.
В Европа основатели на арт терапевтичното направление са Adrian Hill и Herbert Read. A. Hill бил първият, който въвел понятието „арт-терапия”. Той е известен не само с работата си като арт-педагог в големите болници във Великобритания, но също и с активната популяризация на лечебно-рехабилитационни художествени практики чрез средствата на масовата информация.
Паралелно с внедряването на арт-терапията в клиниките, в Европа са се развили и идеи за арт-педагогика, техни представители са Herbert Read, John Dewey и др. Те разглеждали изобразителното творчество в качеството на важен инструмент за формиране на здрава и хармонична личност. Сред създателите на арт-терапията във Великобритания е имало много художници и тяхната роля е особено голяма. Тези, които са имали психоаналитична подготовка са теглили повече към такава форма на арт-терапия, която предполага по-тесен психотерапевтичен контакт с пациентите, за тяхното изучаване на психологическите проблеми и историята на заболяването. За художниците, които не са имали каквато и да е подготовка в областта на психологията и психотерапията по-близки са били методите на работа, напомнящи терапия на заетостта (occupational therapy). В историята на развитието на арт-терапевтичното направление не малка роля имат различни представители на психодинамичното направление, в частност Ralph Pickford, Marion Milner, Donald Winnicott и др.
През 50-те години на миналия век постепенно се пробуждал интереса на различни специалисти и на обществеността към феномена на ИЗЦЕЛЯВАЩОТО ИЗКУСТВО, имало е места за многобройни опити за неговото използване в болниците, социалните центрове, училищата и т.н. Дотогава не е съществувала каквато и да е идея какво е това арт-терапия нито сериозна програма за подготовка, базираща се на определена методология и системно възприемане на обществената мисия на арт-терапията. През 1963 г. е създадена Британска Асоциация на Арт Терапевтите (БААТ). Скоро след това е създадена и Американска Арт Терапевтична Асоциация. Alexander Weatherson, който по-късно става председател на БААТ, пише за две основни групи арт-терапевти. Едната от групите е представлявана от тези, които са склонни да разглеждат арт-терапията в качеството на разновидност на занимателната терапия. Другата група арт-терапевти работят предимно с хора с психични разстройства и невротици в психиатрични държавни лечебни заведения. Самото рисуване създава специфични възможности за терапевтичен ефект, които не се съдържат в словесното общуване, но за да се оползотворят те, трябва да станат част от умело воден терапевтичен процес, поради което с течение времето се развива практиката художниците, които използват изобразителното изкуство за социални и терапевтични цели да преминават през психотерапевтично обучение. В България арт-терапията се развива (още преди промените през 1989 г.) благодарение на едни от пионерите на арт-терапията в света – проф. Даяна Уолър – ръководител на Катедрата по арт терапия в Лондон и Даниел Ламли – осъществил реформа в английското училище, освобождавайки образованието по изобразително изкуство от шаблонните схеми, чрез пренасянето в уроците по рисуване на методи, почерпени от арт-терапията. В днешно време арт-терапията е отделна форма на психотерапия от т.нар. „креативни терапии”, която използва материали от изобразителното изкуство. Комбинира традиционни психотерапевтични теории и техники с разбиране на психологичните аспекти на творческия процес. При арт-терапията целта не е естетическото качество на произведението, а свободният израз на психични съдържания. Творческият процес се използва, за да помогне на клиентите да се справят по-добре със стреса, да отработят травматични преживявания, да повишат когнитивните си способности, да имат по-добри взаимоотношения със семейството и приятелите си. Арт-терапията се различава от други форми на психотерапия по това, че е налице тристранен процес между клиента, терапевта и образа или създадения продукт. По този начин предлага възможност за изразяване и комуникация и може да бъде изключително полезен метод за хора, които трудно изразяват мисли и чувства вербално. Адаптирани методи могат да се използват много успешно в различни форми на превенция при работа с деца и развиване на общности. Правенето на изкуството се счита за възможност за изразяване на себе си автентично и спонтанно, използвайки въображение, преживяване, което с времето може да доведе до себеосъществяване, емоционално коригиране и възстановяване. Именно тези ефекти постигнати чрез приложение на различни арт-терапевтични техники, биха могли да спомогнат за осъществяването на превантивни програми в училищна среда. Възможността учениците да имат „достъп“ до емоционалните си преживявания, през работата с различни материали от изобразителното изкуство е в основата на емоционалното здраве. По света в системата на образование все по-често се акцентира върху развитието на програми способстващи развитието на емоционална интелигентност сред децата и преподавателите. Под емоционална интелигентност (ЕИ) се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят, както и да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени чрез това мисленето и поведението.Това определение е широко достъпно, но реалните дейности способстващи за реализирането му на практика са в начален етап за страната ни.
Американският психолог и автор на книги по тази тема Даниел Голман, описва няколко основни характеристики на подобен тип програми развиващи емоционални умения
- Идентифициране и назоваване на чувствата.
- Изразяване на чувствата.
- Оценка на интензивността на чувствата.
- Управление на чувствата.
- Отлагане на възнаграждението.
- Контрол върху импулсите.
- Намаляване на стреса.
- Осъзнаване на разликата между чувства и действия
В този план обучението в емоционална интелигентност с помощта на арт-терапевтични програми би спомогнало за управлението на емоциите. Да разбираш какво се крие зад дадено чувство, да се научиш да се справяш с тревоги, с гняв и тъга. Набляга се и на поемането на отговорност за едно или друго решение или действие, както и за изпълнение на поетите ангажименти. Подпомага се развитието емпатията – умението да разбираш чувствата на другите, да възприемаш нещата от тяхната гледна точка и да уважаваш разликите в начина, по който хората усещат нещата. Взаимоотношенията с другите също са обект на внимание, включително да се научиш да изслушваш и да задаваш правилните въпроси, да правиш разлика между думите и действията на другите и собствените си реакции и преценки, да утвърждаваш гледната си точка спокойно, вместо да прибягваш до гняв и агресия, да се научиш да си сътрудничиш с другите, да разрешаваш конфликти и да постигаш компромиси.
Отново Даниел Голман изнася информация, че програмите за (ЕИ) подобряват академичното представяне на децата в училище. Което според него не е изолирано откритие, а е почти задължителен елемент при такива проучвания. Във време в което твърде много деца нямат необходимите умения, за да се справят със собствените си тревоги, да слушат или да се съсредоточават, да обуздават импулсите си, да се чувстват отговорни за работата си или да ги е грижа за ученето, всичко, което им помага в това отношение, помага и на обучението им. В този смисъл емоционалната интелигентност /ЕИ/ подхранва способността на училището да учи. В този план описанието за това, как работи арт-терапията направено от Женя Георгиева арт-психотерапевт и една от основателите на Българска асоциация по арт-терапия дава широки перспективи за приложението й в образователната система чрез структурирани превантивни програми. Арт-терапията според нея дава възможност за изразяване на сложния, противоречив характер на чувствата, психичните състояния и неповторимото единство, цялостност, което представлява личността. Отпада необходимостта от представянето им по по-обеднен, едностранчив начин, който предлага ежедневният език, съпроводено с по-ниско ниво на напрежение от себеразкриването. Образно-метафоричният характер на експресията създава приемлив канал за отреагиране на чувства като яд, гняв и др., чието поведенческо изразяване е ограничено или често дори недопустимо в реалното конкретно обкръжение на индивида. В творческия продукт се обединява вътрешното, фантазното и външната действителност. Арт-терапията създава възможност за една форма на невербална „аналогова” комуникация, което е особено ценно терапевтично средство при лица с по-изразени разстройства в общуването, затруднения в словесната експресия, бедни социални контакти, нарушения във възприятията и др. Комуникацията чрез обективираните образно-метафорични изображения има нелинеарен, „кръгов” характер и е несъмнено по-богата от езиковото и превеждане. По този начин се увеличават възможностите за себепознание. Обратната информация, която човек получава от творческия продукт е много богата. Произведението дава много нова и синтезирана информация, увеличаваща широтата на неговото себепознание и възприемането на собствената личност като единна цялост. Според Даяна Уолър децата, за които е трудно да играят, придобиват увереност за това чрез експериментиране с арт материали в рамките на безопасните граници на сесията на арт терапията. В групова обстановка процеса на направата на арт (изкуство) и взаимодействието между членовете помага и в допълнение може да съдейства за придобиване на социални умения и да доведе до промяна в поведението.Стимулирането на откриване и приемане на нови аспекти от собствената личност помага да се разберат конкретните начини, по които човек влияе или реагира на някои черти от своето обкръжение. В този смисъл приложението на арт-терапията в контекста на образователна среда, придобива особена стойност, както, като съставна част от систематично организирани превантивни програми, така и самостоятелно под формата на тренинги, курсове или чрез различни други форми съответстващи на профила и нуждите на образователната институция.
Литература:
- Даниел Голман (2011) „Емоционална интелигентност“, изд. “Изток-Запад“, София
2.Диана Алексиева статия, интернет страница на БААТ http://arttherapy-bulgaria.org
- Diane Waller (2006) „Art Therapy for Children: “How It Leads to Change“, Goldsmiths College, UK
4.Копытин Александр (1999) „Основы арт – терапии“ изд. “Лань“