Какво е арт-терапия

Със съкращения от сайта на Британската асоциация на арт терапевтите

Арт терапията е форма на психотерапия, която използва изобразителното изкуство като основен способ на комуникация.

Не е необходимо клиентите, които сe насочват към  арт терапевт да имат опит или умения в изобразителните изкуства. Арт терапевтът не се интересува от естетическото качество на произведението на клиента в процеса на работа. Арт терапевтът не прави диагностична оценка на образите и символите, които клиентите създават. Целта на арт терапевта е да подпомогне клиента да направи промяна и да развие личностовия си потенциал чрез използването на художествени материали и похвати в една сигурна и защитена среда.

Отношенията между терапевта и клиента са от основно значение, но това с което арт терапията се различава от другите психотерапевтични подходи е че, процесът на взаимодействие има три посоки: в него участват клиентът, терапевтът и продукта (образа), изработен от клиента. Това дава много възможности за изразяване и общуване особено за хора, които смятат, че трудно изразяват мислите и чувствата си по вербален начин.

Арт терапевтът има задълбочено познание за художествения процес и може да работи в групов и индивидуален контекст в различни области, например: психично здраве, обучителни затруднения, центрове за деца и семейства, палиативни грижи и хосписи, служби в затвора и др.

Работата на арт терапевтите е доста предизвикателна и изисква специфични умения и чувствителност. Изисква се да бъдат зрели и гъвкави личности. Тренингът към Британската асоциация на арт терапевтите съчетава теоретична и практическа подготовка и дава магистърска степен, която изисква 2 годишно интензивно обучение или три годишно полуинтензивно обучение. Кандидатите трябва да имат обучителна степен в областта на изкуствата и подходящ опит от работа в областта на социалната работа, здравните и социалните грижи.

Историческа информация

В края на 40-те години на ХХ-ти век, художници започват да работят в държавните здравни служби на Англия, като естествена последица от интереса и на лекарите психиатри и психоаналитиците към рисуването в терапевтичния процес.

В периода 1940 – 1960 г. много заинтересувани художници и учители по рисуване започват да предлагат техните услуги в клиники и болници. През тези години те срещат подкрепа и оценяване на арт терапевтичната работа от страна на лекарите-психиатри и завеждащите отделения, някои от които започват да ги наемат в клиниките срещу заплащане.

Професията арт терапевт се е развила значително от неформалното начало до сега. В момента няколко университета във Великобритания предлагат тренинг по арт терапия като степен на университетското образование. През периода на обучение от студентите се изисква да преминат собствена терапия.

През юни 1980 г. професията арт терапевт е призната за отделна и специфична професия и никой не би могъл да работи като арт терапевт без да има легитимно обучение от разпознати като такива тренинг програми. През 1990 г. Националния съвет за социални услуги в Англия също признава арт терапията като отделна професия.

Държавна регулация

През март 1997 г. държавната регистрация на арт терапевтите е одобрена, заедно с тази на драма терапевтите и музикотерапевтите, според Съвета за професиите, допълващи медицината, който по-късно прерасна в Съвет на здравните професии.

След като се квалифицира арттерапевтът трябва да кандидатства за Съвета на здравните професии, за да може легитимно да практикува. Само арт терапевти, които са регистрирани в Британската асоциация на арт терапевтите и Съвет на здравните професии, могат да практикуват според стандартите, които са утвърдени. БААТ изисква практикуващите арт терапия да имат редовна супервизия от регистрирани супервизори за тяхната клинична практика.

Нелегитимно е да се практикува арт терапия в Англия, освен от професионалисти, регистрирани в Съвет на здравните професии.

Продължаващо професионално развитие

За да отговарят на Етичния кодекс на Британската асоциация на арт терапевтите, арт терапевтите трябва да се ангажират с продължаващо професионално развитие.

Клинична супервизия

Клиничната работа на  арт терапевтите се супервизира всяка седмица, два пъти месечно или поне веднъж в месеца в зависимост от опита на терапевта и от честотата на контактите му с клиента. Например: при работа с деца се изисква ежеседмична или поне два пъти в месеца супервизия.

Супервизорът трябва да има психотерапевтичен тренинг и трябва да е преминал лична терапия, като част от собствения си тренинг.

Арт терапевтите работят в различни области и модалности:

  • В държавни здравни заведения, както и частна практика
  • Служби за деца, тийнейджъри, възрастни
  • Съдебна медицина и служби и програми в затвора
  • Палиативни грижи и хосписи
  • Специални образователни нужди и масово образование и училище
  • Обучителни затруднения и аутистични разстройства
  • Служби и центрове за лечения на зависимост от алкохол и наркотици
  • Социални служби
  • Доброволчески служби и други

Тренинг

Тренингът по арт терапия е на ниво магистърска степен и изисква 2 години интензивно обучение и 3 години полуинтензивно обучение.

Кандидатите обикновено са завършили изкуства или дизайн или са учители по изобразително изкуство. Приемат се и обучаеми от други специалности, които трябва да имат курс за работа с художествени материали. (това е от мен, дали е правилно). Много университети изискват кандидатите преди тренинга по арт терапия да имат завършени часове в работа с хора психични заболявания, хора с увреждания или други подобни проблеми. Задължително е обучаемите да имат лична терапия и да завършат 120 дневна (4 месеца) клинична практика по време на курса. Изисква се кандидатите да отразят своите психотерапевтични виждания за развитието на детето и семейството в есе или тезис. Арт терапевтът трябва да бъде зряла и гъвкава личност, която има опит от работа в клиничен контекст, образованието или общността преди да започне магистърското си обучение.

Comments are closed.