Какви са специфичните за арт терапията механизми на терапевтично въздействие?

• Възможност за изразяване на сложния, противоречив характер на чувствата, психичните състояния и неповторимото единство, цялостност, което представлява личността. Отпада необходимостта от представянето им по по-обеднен, едностранчив начин, който предлага ежедневният език, съпроводено с по-ниско ниво на напрежение от себеразкриването. Образно-метафоричният характер на експресията създава приемлив канал за отреагиране на чувства като яд, гняв и др., чието поведенческо изразяване е ограничено или често дори недопустимо в реалното конкретно обкръжение на индивида. В творческия продукт се обединява вътрешното, фантазното и външната действителност. (Преоткриване както на себе си, така и на света и установяване връзка между двете)

• Специфични възможности за общуване. Арт-терапията създава възможност за една форма на невербална „аналогова” комуникация, което е особено ценно терапевтично средство при лица с по-изразени разстройства в общуването, затруднения в словесната експресия, бедни социални контакти, нарушения във възприятията и др. Включването в една непозната до този момент форма на комуникация способства за премахването на множество бариери. Например, когато групата, или пациентът, или семейството прекалено интелектуализира и не дава възможност да се достигне до конкретните емоционално-наситени проблеми в общуването им, включването им в създаването напр. на обща рисунка поражда възможност комуникацията между членовете и схващането на всеки за своята позиция сред тях да се манифестира много по-отчетливо.
  Комуникацията чрез обективираните образно-метафорични изображения има нелинеарен, „кръгов” характер и е несъмнено по-богата от езиковото и превеждане. Така че всяко такова превеждане крие възможност за опростенчество и грешка. Ето защо е толкова важно интерпретирането от страна на терапевта да е много внимателно, „подаващо”, а не категорично и претендиращо за всеобхватност.
  „Всяко оригинално художествено произведение на пациента е в някаква степен един аспект на тази личност. Никой друг не може да създаде същия резултат върху хартия или платно. Арт-терапията предлага една област, където пациентът може да провъзгласи своя идентитет и предлага атмосфера, в която той може да бъде самия себе си…Изобразителното изкуство предлага среда, която може да даде и възможност за комуникация с другите и възможност за конфронтация със своето „аз”. (T.Laing   New Psychiatry …, с.16-18).

• Възможности за себепознание. Обратната информация, която човек получава от творческия продукт е много богата. Произведението дава много нова и синтезирана информация, увеличаваща широтата на неговото себепознание и възприемането на собствената личност като единна цялост. Този процес активно се подпомага от терапевта чрез насочване към вербализиране на общото впечатление от своето произведение, към споделяне на идеите, които е имал в процеса на изразяването му и чувствата, свързани с тях, към интерпретиране на изразеното. Действеният характер на експресирането (арт терапията често бива наричана форма на „действена терапия”) създава специфични възможности за развитие на личността и нейното самосъзнание. Личността участва в терапевтична промяна и запазването на границите и самостоятелността си, а не ги усеща като нещо, идващо „отвън”, запазва се най-дълбоката интимност на собствения преживелищен свят.
  Стимулирането на откриване и приемане на нови аспекти от собствената личност помага  да се разберат конкретните начини, по които човек влияе или реагира на някои черти от своето обкръжение.
  Създаденото арт произведение, или поредица от произведения, са налични и човек може да се връща и преминава през тях, „все едно е на изложба”, намирайки нови и нови смисли и връзки между тях.